Прочетен: 9443 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2012 23:01
Или кога не трябва да отбелязваме шабата
Моето скромно мнение е, че като цяло споровете за съботата са излишни и само допълнително нажежават обстановката. И най-вече не ни помагат да се изграждаме като християни. Смятам, че и съботяни, и неделници, трябва да престанат да се дърлят един на друг и да се опитват да се убеждават в правотата си. Както се вижда, досега този въпрос не е решен между двете групи в ничия полза, защото и едните и другите грешат в математиката и им липсва разбиране. И понеже ми е болно да гледам как всички те страдат ненужно в неразбирането си, ще се осмеля да внеса малко светлина по въпроса, според мъдростта и познанието, които ми е дарил Духа. Който има ум да разбира, нека разбира.
За разбирането на материала този път ще набележа няколко основни съществени пункта, които да се вземат под внимание. Те са:
За древноеврейския календар, дните и други работи
1. В Битие четем, че след като сътворил света в шест дни, на седмия ден Бог си починал от делата си.(Битие 2:2) Той благословил и осветил седмия ден т.е направил го е свят и го определил за почивка (Битие 2:3). Поради това, Бог нарекъл седмия ден ден на шабата/съботен ден. На еврейски Шабат (на бълг. Събота) означава Почивка, нищо друго. С други думи, съботен ден означава просто почивен ден, посветен на Господа. Това е денят, в който влизаме в Божията почивка, за да общуваме с Бога.
2. Преди излизането си от робство в Египет, евреите като роби са работели по седем дни в седмицата без почивка. След като Бог ги извежда от Египетската земя, им дава право на един ден почивка, в който да не работят, а да си спомнят за Него и да се освещават (Втор. 5:15). Именно седмият ден бил определен в закона чрез Мойсей като ден за нашата почивка в Господа. Смисълът на тази заповед е да се научим да заделяме време за общуване с Бог, забравяйки за светските грижи и проблеми, и оставайки в неговото присъствие.
3. Древноеврейският календар е лунен т.е дните се преброяват според фазите на луната и поради това са 28/29, а не 30 или 31 както е по слънчевите календари. Съответно годината не е 365 дни, а по-малко и на всеки няколко години разликата до 365, която вече се е натрупала, се добавя към настоящата година и тези "излишни" дни се обявяват за време на празнуване. В СЗ често се говори за новолуние и пълнолуние, защото са служели за времеви ориентир на евреите.
4. Дните в древноеврейския календар се броят от 1 и нямат специфични наименования. Просто се казва 1ви ден, 2ри ден, 3ти ден и така до 28ми. Но се броят като дни на месеца, а не на седмицата. Бог не е постановявал седмицата като такава, а само дни и месеци. Затова например се казва, че юдейската Пасха винаги е на 14ти ден от месец Нисан, и съответно винаги 14ти ден е шабат, докато при слънчевите календари не е така. При нас според годината 14ти април може да се падне в сряда, петък или какъвто и да е друг ден. Обикновено се налага да се уточнява "третата неделя от месеца", "втората седмица на месеца" и т.н., което е доста различно от лунния календар, където дните са строго фиксирани.
5. В древноеврейския календар всеки следващ месец започва отново да се брои от 1ия ден (на това, което ние възприемаме като нова седмица), понеже няма наименование на дните и съответно не може една седмица да преминава от предния месец в следващия. Значи винаги денят на шабат се пада единствено и само на 7, 14, 21, 28 число всеки месец, без изключение. Няма как да е другояче. Това е предимството на лунния календар. При слънчевия календар това се е изгубило, защото математически няма как да се получи. При нас може съботата като ден от седмицата да се падне на 17то число от месеца, което не го прави шабат, понеже не отговаря на условието да е всеки седми ден от месеца. За да е истински шабат, трябва съботата да се падне на 14ия ден от месеца, но това се случва рядко в нашите календари.
6. Днешните общества, за добро или за лошо, използват слънчеви календари, а не лунни и са възприели идеята за седмицата. Затова независимо дали неделя е първият ден от седмицата или не, броенето на дните се нарушава и така 7ми ден на месеца, когато трябва да е шабат, се пада на различен ден от седмицата всеки месец - един път е сряда, друг път понеделник и т.н. Например, тази година през месец март 7, 14, 21 и 28 се падат в сряда, а през месец май са в понеделник. Трябва да се помни, че шабат е винаги на всеки следващ седми ден от месеца.
7. Ако някой вярващ иска стриктно да спазва 4-та заповед (макар това да не е наложително) и да почива винаги на всеки следващ седми ден от месеца, то той трябва да следва лунния древноеврейски календар или да се нагоди по слънчевия като направи нужните пресмятания. Само че това би било почти невъзможно в днешно време за повечето работещи хора, по очевидни причини. Затова правете най-доброто, на което сте способни (без да ставате роби на закона, за да не паднете под проклятие) и Бог ще го зачете.
Новият завет, Исус и шабат
1. Исус Помазаника е Господар на шабата/съботния ден (Матей 12:8, Марк 2:28, Лука 6:5). Той е и наш, на вярващите в Него, Господар обаче, да не забравяме. Като най-велик учител на закона (освен всичко друго), Исус ни разкри по-пълното значение на шабат, а именно: да правим добро и да изцеляваме в този ден, да пазим живота, а не да се подмотваме като фарисеите по площадите и да дебнем кой ще наруши съботата, както нерядко правят днешните съботяни. Спомнете си само как Исус провокираше фарисеите като нарушаваше (привидно) съботата. Справка: Евангелието - Лука 13:10-17, Лука 14:1-6, Марк 3:1-6, Матей 12:1-14. Ако ние сме Христови последователи, то би следвало да пазим неговите думи, вкл. и тези за шабат, а не да сме фанатици като фарисеите, които тогава все още са били под Мойсевия закон. Но ние вече сме под благодатта, която ни беше дадена чрез Исуса Христа. (Йоан 1:17)
2. Шабат е създаден за човека, а не човекът за шабат (Марк 2:27). Влизането в Божията почивка е благодатно и благословено, то ни помага да опознаем Бог по-добре и да го обикнем, и е препоръчително за вярващия, но не задължително условие за нашето спасение. Защото, както знаем, спасението е по благодат. (Деяния 15:11).
Моделът, който лично аз следвам, е този: всеки ден отделям време, минимум поне 30 минути, да влизам в Божията почивка чрез молитва, хваление, четене на Словото или безмълвно съзерцание, според както Духът ме води. Казано иначе, в ежедневния хаос около мен успявам да превърна една малка частица от деня в мини шабат (съботно време?) и това време е благословено, наистина. А когато имам възможност, заделям и половин или даже цял един ден без да изпадам в ужас ако не успея. Мисля, че Бог няма да ми се разсърди.
3. В НЗ няма установен ден за ходене на църква и поклонение на Бога, това е прието много по-късно на църковните събори. Вярващите бъркат деня на почивката (шабат) с деня за събиране с другите светии. Макар че юдеите са ходели на синагога точно на седмия ден - 7,14, 21, 28 - то ранните християни са се събирали всеки ден пред храма и след това по домовете си, за да общуват, да се молят и да приемат Господна вечеря (Деяния 2:46-47). Освен това, в книгата "Дидахи - поучението на апостолите", макар и не-канонична, пише да се събираме всеки ден с другите светии, за да общуваме с тях.
4. А Бог, по възможност, би трябвало да го хвалим, почитаме и прославяме всекидневно (Псалми 44:8). Аз бих добавил - ежечасно, ежеминутно, а не един път в седмицата за час-два и край. Кажете ми, братя и сестри, дали ангелските хорове на небесата се събират да хвалят Бога само в един ден или май го правят 24/7/365? Или тези, седящи пред престола Му, които пеят "Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който е бил, Който е и Който ще бъде" в кой ден точно се събираха, събота или неделя, че не си спомням? :) Струва ми се, че принципът тук е ясен: колкото по-често и повече, толкова по-добре.
За мен е очевидно, че установяването на определен ден от седмицата, събота или неделя, като ден за ходене на църква е светоотческа измислица в най-добрия случай, което нямаше да е чак толкова страшно, ако не се наблягаше толкова много на самия ден, а не на това, което на практика се извършва в него. Идеята е да се освещаваме, за което сега ни съдейства Св. Дух, а не сляпо да робуваме на правила без да осъзнаваме защо го правим.
Надявам се да съм бил поне малко полезен с този постинг. И накрая ви пожелавам:
Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъде с всички вас. Амин.
==============================================================
Послепис: За тези, които случайно не са разбрали, понеже се оказа, че има такива, предлагам едно пояснение:
От новолуние до новолуние са точно 28 дни. В тях от събота до събота т.е от седми ден до друг седми ден се падат общо 4 такива съботи (4х7=28), които могат единствено да бъдат 7, 14, 21, 28 в едно новолуние, после от следващото новолуние т.е месец е идентично. От това по-ясно не мога да го обясня освен да го покажа като таблица с 28 квадратчета, 4 реда с по 7 колонки всеки като последната седма колона е всеки седми ден, който трябва да се отбелязва като събота. Значи, за тези, които претендират, че са съботяни, ако това не се спазва от тях, значи не си истински съботяни, а ментета, които си измислят и изкривяват по човешки нещата, а не както са дадени от Бога. Това е, много е просто.
Ето един цитат много подходящ: "И от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ. " Исая 66:23
От този стих се разбира, че всъщност всеки един ден от тези 28 ще го хвалят Господа, а не на определени дни, но да не ви обърквам повече. Това само между другото.
Тагове:
Сатана не е никак глупав и може по-добре да разбира заповедите, за разлика от "умните" хора, които отхвърлят Божието ръководство и приемат собствени измислици за Божии заповеди.
1. Исус, Творецът, даде съботната почивка в началото (Битие 2 1-3);
2. Той заповяда на всички да почитат седмия ден за спомен на Сътворението (Изход 20:8-11);
3. Сам Той освещаваше винаги седмия ден, нещо за което никой евреин не го упрекнал. Той отхвърли човешките традиции в освещаването на Съботата;
4. Никога не е казвал нещо за промяна на този ден;
5. Заповедта за Събота е една от десетте заповеди и една от четирите, които отразяват отношението ни към Бог (Исус казва, че ако Го обичаме, то ще пазим заповедите Му). Исус не е учил, че е дошъл да отмени Закона, а да го изпълни. Когато младия богаташ го пита какво да направи за да се спаси, Исус му изрежда няколко от заповедите и му казва да пази заповедите му. За кои заповеди говори - логично за 10-те заповеди.
Господ казва, че в Новият Йерусалим пак ще му се покланеме в събота:
И от новолуние до новолуние, И от събота до събота, Ще дохожда всяка твар да се покланя пред Мене, Казва Господ.
Исая 66:22,23
Аз също се моля на Господ в останалите 6 дни, но деня, в който Господ ни чака за свято поклонение е събота. Така е било, така е сега и така ще бъде.
Впрочем ап. Павел е проповядвал на езичниците в Събота (когато са го помолили да проповядва пак, той е отишъл в Събота, не напр. в сряда).
И аз ти пожелавам Божията благодат да е с теб и да те доведе до смисъла на Господен ден.
Сатана не е никак глупав и може по-добре да разбира заповедите, за разлика от "умните" хора, които отхвърлят Божието ръководство и приемат собствени измислици за Божии заповеди.
Не е ли тъжно, че в омразата си към Божия закон неделяните използват аргумента на фарисеите, че Христос е нарушавал съботата? Защо пропускат да се позоват на останалите фарисейски аргументи, че Христос е лакомник, пияница и обладан от Веелзевул? Не друг, а този, който е дал закона, заявява, че няма да премине нито една точка, нито една йота от закона, докато всичко не се сбъдне (Матей 5:18). Церемониалният закон очевидно е преминал. А моралният? Или може би, когато говорят за отмяна на закона, неделяните свеждат всичко до четвъртата заповед?
Ранните християни са спазвали събота като Господен ден, както можеш да видиш от тези цитати:
"The primitive Christians had a great veneration for the Sabbath, and spent the day in devotion and sermons. And it is not to be doubted but they derived this practice from the Apostles themselves, as appears by several scriptures to the purpose." "Dialogues on the Lord's Day," p. 189. London: 1701, By Dr. T.H. Morer (A Church of England divine).
"...The Sabbath was a strong tie which united them with the life of the whole people, and in keeping the Sabbath holy they followed not only the example but also the command of Jesus." "Geschichte des Sonntags," pp.13, 14
"The primitive Christians did keep the Sabbath of the Jews;...(R. Heber's Edition, Vol XII, p. 416).
Изт.: http://www.remnantofgod.org/sabhist.htm
Всички пророци, свети хора, апостоли и самият Исус спазваха събота.
Обаче с 1 нещо съм съгласен с теб. И това е, че не трябва да се шляем на този ден (като евреите). Бог ни показа, какво очаква да правим в събота чрез личен пример. Той порица лицемерието на фарисеите. За съжаление има хора, за които събота е по-важна от хората и те напразно се молят на Исус. Зашото същността на десетте заповеди се изразява в две - да възлюбим Господа и да обичаме ближните си. А не да киснем на някой площад само и само да мине деня. Това със сигурност не е целта на събота.
По 6-та точка - сега използваме друг вид календар наистина. Обаче съботата си е седми ден в седмицата без значение дали имаме 28, 30 или 31 дни в месеца..
И аз ти пожелавам Божията благодат да е с теб и да те доведе до смисъла на Господен ден.
Впрочем пастори от други деноминации признават, че Господният ден е събота в Библията. Защо тогава не го празнуват?
2. Пътят на Живота
3. Символ на Вярата - унитариански
4. Основните Истини
5. Източен Унитарианизъм
6. Един Бог и Един Господ
7. Отче наш - алтернативен
8. Покайни молитви
9. Исус Помазаника
10. Приеми Исус Помазаника
11. Приеми Святия Дух
12. Призоваване на Св. Дух
13. Кръщение в Святия Дух
14. Кръвта на Помазаника
15. Служба за Господна вечеря
16. Божествено Изцеление
17. Говорене на езици
18. Вяра и Благодат
19. Новорождението
20. Молитва за мир
21. Молитва за закрила
22. Молитва за извършилите аборт
23. Благославяне на България
24. ХРИСТИЯНСКИ ВРЪЗКИ