Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 885792
Постинги: 142
Коментари: 313
Гласове: 413
Постинг
18.08.2011 18:53 - Произход на поклонението към мъртвите
Автор: pentecost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6723 Коментари: 8 Гласове:
1

Последна промяна: 08.05.2016 10:29


Произход на поклонението към мъртвите

В една от своите книги, френският историк и изследовател на античните култури, Fustel de Coulanges пише, че индо-европейците са имали религия на поклонение към предците:

ази религия на мъртвите изглежда, че е най-старата такава, съществувала сред човешката раса. Преди хората да са имали някаква идея за Индра или Зевс, те са боготворяли мъртвите; те се страхували от тях и им отправяли молитви. Явно именно по този начин се е зародило религиозното усещане. Вероятно, поглеждайки към мъртвите, у човека се е появила идеята за свръхестественото както и надеждата за нещо друго отвъд видимото. Смъртта е била първата мистерия и е поставила човека на пътя на изследване и на други мистерии."

Поклонение
то към мъртвите, следователно, е било първата и основна религия, особено на индо-европейците. Според тяхното вярване, мъртвите оставали част от семейството, физически съществувайки в гробовете си. Живите членове на семейството е трябвало да им се кланят и да снабдяват техните нужди, макар тези нужди да са били символични. Поклонението към мъртвите е било семейна религия, което означава, че само членове на семейството могат да участват в обредите.

Широко разпространено е било вярването, че мъртвите трябва да бъдат погребвани близо до живи членове на семейството; те понякога трябвало да преминат през големи трудности, за да се осигури правилното погребение. Например, по време на Пелопонеската война, при една морска битка между атиняни и спартанци, която атиняните спечелили, но заради бурното време командирите на атинския флот не успели да приберат телата на мъртвите атиняни от водата. Командирите били изправени пред съда, защото заради тяхната немърливост атински граждани не получили подобаващо погребение. Те били признати за виновни и екзекутирани заради неблагочестиво поведение.

Но
това е така дори и днес, без повечето хора да знаят причините. Четиридесет години след войната във Виетнам, американците все още издирват безследно изчезнали войници с цел да им осигурят подобаващо погребение. Освен това, всяка страна, принадлежаща към западната цивилизация, има най-малко един обществен паметник от типа "гробът на незнайния войн", който в съвременното общество се явява заместител на стария религиозен закон. Тези паметници са придружени с "вечен огън", който е още един от символите на старата религия - семейното огнище. В древен Рим задължението за поддържане на вечния огън е било поверено на весталките-девици. В днешно време тази задача се извършва с механични средства, но принципите са едни и същи. Също така има и военни паметници на загиналите, чиито имена обаче са известни и са изписани върху надгробна плоча. В САЩ ги наричат "мемориал" и се тачат високо.

Гърците наричали човешките души, обожествени чрез смъртта, демони или герои. Латинците им дали името Lares, Manes или genii. Гробовете са били храмове, където са се извършвали жертвоприношения, точно както пред храмовете на боговете. Разликите между двете са били, че обредите и молитвите при култа към мъртвите са били индивидуални за всяко семейство и само членове на семейството биха могли да участват в тях. В Рим всеки гроб имал надпис: Dis Manibus - (посветен) на боговете Manes.

Сега, да погледнем и още нещо. Първите индо-европейци почитали своите предци чрез т.нар. "домашни идоли", които всъщност са били земните останки на предците. В това отношение египетските мумии са един вид "домашни идоли" и индо-европейските домашни идоли вероятно са били подобни на египетските мумии, най-малкото като принцип. Възможно е, вече в по-късен и цивилизован етап на развитие, домашните идоли да са били просто маски на умрелите (напр. маската на Агамемнон, маската на тракийски цар, намерена от Г. Китов и т.н.) . Поне такова е впечатлението, което се добива от четене на римски класики. В по-ранните етапи, домашните идоли вероятно са били мумифицирани глави на предците. Първите индо-европейски племена са нямали необходимата информация за мумифициране на цялото тяло, но вероятно са можели да мумифицират главите на покойните. По този начин се е целяло да се продължи съществуването на починалия член от семейството и да се увековечи за идните поколения. Така се е притъпявала мъката по изгубен близък. Днес тази практика се е запазила в правенето на бюстове и барелефи върху каменни надгробни плочи, a понякога и статуи в цял ръст. Повечето градски паркове имат поне няколко паметника с бюстове на видни поети, писатели, революционери и др., пред които хората се събират и оставят цветя за помен. Това е пак остатък от старата индо-европейска религия.

Следователно, домашните идоли са били смятани за изображение/лик/образ на предците, които са били в някаква форма на полу-съществуване, съхранявани живи, като са се грижели за гробовете им и са им се покланяли с молитви. Така е било в Индия, Гърция и Рим, и вероятно навсякъде другаде, където индо-европейците са установили своята власт както и техните религиозни обичаи и обществени порядки. Днес хората слагат снимка на покойника в рамка и печатат некролози, които се разлепват по врати и сгради. Това е съвременният отзвук от домашните идоли. Оттук нататък е лесно да се види как всичко това се е пренесло и дори запазило в юдаизма (там тези домашни идоли се наричат "терафим" от "трофей", навлязло през индо-европейците), и в християнството при римо-католици и източно-православни, където има специални дни за почитане паметта на умрелите (при юдеите е подобно).

Никой не оспорва, че мъката и болката след загубата на близък е огромна и разтърсваща. При някои хора остава за цял живот. Но въпреки това, според мен, един истински вярващ в живия Бог не трябва да прекалява с преклонението към починалите, да ходи често на гробовете им, да им пали редовно свещ, да им се моли, да дава курбан и т.н. Всяка една такава крайност се превръща в култ и обсебеност с мъртвите и смъртта. Това отмества фокуса, който трябва винаги да остава върху Единия, Истинен и Всемогъщ Бог, защото само Той ни дава радост, любов, мир и вечен живот. На Него да бъде слава и господство във вековете! Амин.
***
Тази статия е публикувана по материали на E. G. Ban (1925 - 2001), в превод от английски, със съкращения и кратки анализи от автора на блога (pentecost).
Източник на английския текст: The Patriarchs
Книгата на Fustel de Coulanges можете да намерите ТУК




Гласувай:
1



1. maranatha - Нека отидем стъпка по-напред
19.08.2011 22:46
Наистина поклонението към мъртвите идва от древните езически религии и статията го обяснява много добре. Защо обаче езичниците почитат мъртвите? Защото вярват, че след смъртта душите им продължават да съществуват. Точно в това вярват и голям брой християни.
цитирай
2. merita - Абсолютно съм съгласна с разсъж...
17.11.2011 08:01
Абсолютно съм съгласна с разсъжденията ти.Вярата в задгробния живот и поклонението към мъртвите е заблуда която няма нищо общо с библейското учение за смърта.Знаем че смъртта Исус Христос сравни със сън.Състоянието на несъществуване е смъртта.Вярата във възкресението , е връщането към живот стои в основата на християнството.Библията ясно казва , че Бог може да върне към живот починали хора.Поздрав!
цитирай
3. pentecost - Нещо не си разбрала,
18.11.2011 00:37
мерита. Християните вярваме в задгробния живот, нали отиваме или в Ада или в Рая за вечния живот, там живота на душата продължава. Тази статия е конкретно за поклонението към мъртвите и за разбирането на някои, че те проъдлжават да живеят на земята с нас, което пак е един вид задгробен живот, но в нашата реалност (според древните разбирания). А че смъртта е сън и още повече, че Исус го е казал, бъркаш, тълкувайки думите му погрешно, според мен. Ако визираш случаите с болното момиче или Лазар, малко по-различно стоят нещата там. Както и да е, вероятно си адвентистка и затова споделяш подобни виждания.. Факт е, че ние много малко знаем какво точно става след смъртта. Явно на този етап не ни е дадено да знаем.
цитирай
4. maranatha - Нека да размислим
18.11.2011 21:16
Ако душата на човека продължава да живее след смъртта и отива в рая или в ада, това означава, че получаваме наградата си веднага след смъртта. Евреи 9:27: "И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.." Тогава става напълно безсмислено Христос да идва втори път и наново да съди.
1 Коринтяни 15:53 "Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие." Предишните стихове ясно показват, че обличането в безсмъртие се случва при второто пришествие и възкресението, а не при смъртта.

Друг основен проблем за привържениците на безсмъртието на душата е обяснението им за Бога. От една страна, той е Бог на любовта, а от друга страна - жесток тиранин и садист, който само заради няколко години на греховен живот ще измъчва грешниците милиарди по милиарди и трилиони по трилиони години.

Трети проблем, привържениците на езическото учение за безсмъртието на душата не могат да обяснят съвсем ясни библейски текстове като Екл. 9:10: "защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш." Екл. 9:5: "Защото живите поне знаят, че ще умрат;
а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват..."
Псалми 146:4 "Излезе ли духът му, той се връща в земята си;
в същия този ден загиват намеренията му." Библията посочва къде отива човекът след смъртта - в земята, а не на небето или в пъкъла.
цитирай
5. prespanski - Защото вярват, че след смъртта д...
08.12.2011 13:11
maranatha написа:
Защото вярват, че след смъртта душите им продължават да съществуват.

Вероятно защото сме християни, а не сектанти-адвентисти. Интересно как почти цялото протестанство, целия католицизъм и Православието не тълкуват по този начин цитатите от Библията, като вас? Има нещо гнило при вас, определено. И пророчицата ви е фалшива.
Ето един материал за лъжливия"сън" на душата - http://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-soul-sleep.html
цитирай
6. maranatha - Кой е секта
11.12.2011 17:41
Ако гледаме бройката, тогава всички освен католиците са секта. Ако бройката е определящото за истинността на дадена доктрина, тогава трябва да вярваш в чистилището и в непогрешимостта на папата. Въпреки че самият Божи Син проповядва на земята цели три години и половина, само една малка част от хората приемат учението му. Важно е какво казва Библията, а не преданията, митовете и легендите. Ако душата е вечна, трябва да обясниш откъде идва преди човек да се роди и къде отива след като тялото изгние. Според езическите вярвания душите на мъртвите отиват в рая (или се сливат с вечния разум, според будистите), а душите на неправедните биват мъчени през милиардите години. Само човек, който вярва, че Бог е садист може да твърди подобно нещо.
Разгледай този линк и кажи дали в Библията има грешка!
http://blagodat-bg.net/main.php?menu=forus&id=27
цитирай
7. antoninus - Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД) не е секта, а деноминация
07.12.2012 12:08
Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД) http://antoninus.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/06/cyrkvata-na-adventistite-ot-sedmiia-den-casd-sekta-ili-cyrkv.1028151

Църквата на адвентистите от седмия ден (ЦАСД) определено отговаря на критериите за деноминация, а не за секта.
Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска цъква като останалите християнски църкви, но не защото сме решили да е така. Християнският статут на нашата Църква е признат от неадвентистите.
цитирай
8. krumbelosvet - Ампутираният крайник продължава да "боли", като че си е на мястото.
04.09.2016 12:34
Болката по загубения скъп човек, сънищата, спомените, са РЕАЛНИ и нищо чудно, че и мъртвите изглеждат реални. Някои хора до днес не правят разлика между чувствените си "убеждения" и реалността.
Благодарност за автора. Добре е да се напомня, че не само богатство и кариера движат на тоя свят.
Освен това, аз, човек с природо-математическо образование и научен мироглед, съвсем не съм сигурен, че душите на починалите, или каквото е там, НЕ НИ ПОСЕЩАВАТ, особено в часовете и дните около погребението. Не само чувството съм изпитвал, то нищо не доказва, но и ХЛАД, който не се дължи на страх, защото какъв страх от скъп брат! А духат, по законите на физиката, за да се придвижва и даже, много рядко, да извършва действия изискващи усилие, се нуждае от ЕНЕРГИЯ и един принципно възможен източник е изстудяването на околния въздух. на принципа на термопомпата например, макар че има и други възможности.
Баща ми, атеист, много е обичал баща си и беше убеден, че когато се прибирал призори от първата задушница след смъртта му, вихрушката, която се извила в люляците при абсолютно тихо време, е била душата на баща му. Ако не е за вярване, поне е много човешко.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене