Постепенно станахме свидетели как тази либерална идея, във времето утвърдила се в догма, започна да се изражда. От толерантност към различното и нетрадиционното, либералният активизъм все по-често заприличваше на нетолерантност към консервативното. Културата на „отмяна“ (cancel culture), публичното заклеймяване и агресивното цензуриране на несъгласните, показват как едно движение с добри намерения може да се превърне в огледален образ на онова, срещу което първоначално се е борило – нетърпимостта.

Когато либералният активизъм се трансформира в идеология без мярка, той се изражда в екстремизъм и насилие срещу инакомислещите. Тогава той вече не освобождава – той поробва. Но нека разгледаме по-подробно как това се случва в действителност.

Трагичният случай с Чарли Кърк

Убийството на американския консервативен активист Чарли Кърк в Юта по-рано през септември тази година е ужасяващ пример за това до какво може да доведе интензивното облъчване на младите умове с идеите на крайния либерализъм. Консервативният Кърк беше известен из цялата страна като глас на традиционните ценности и открито заявен християнин. Именно тези негови качества го направиха мишена и враг в очите на радикализираните либерали, които принципно отхвърлят, презират и мразят до смърт всичко консервативно и християнско.

Обвиняемият за ужасното престъпление – 22-годишният Тайлър Джеймс Робинсън, е изправен пред съда с редица тежки обвинения, които биха могли да доведат до изпълнението на смъртна присъда. В публичното пространство вече излизат сведения за неговите крайни политически убеждения както и за личния му живот, включително интимна връзка със съквартирант, идентифицирал се като транс-джендър и с предстояща операция за смяна на пола. Тези факти сами по себе си не обясняват трагедията, но показват колко объркан и радикализиран може да бъде един млад човек, попаднал в идеологическата вихрушка на либералния екстремизъм.

Важно е да подчертаем, че случаят с Тайлър Робинсън не е изолиран. През последното десетилетие в САЩ се наблюдава тревожна тенденция: млади хора, попаднали под влиянието на крайни либерални среди, се радикализират бързо и устойчиво, което ги тласка към прояви на насилие.

Една от главните причини за това е, че в САЩ, а напоследък и у нас, много университети, които би трябвало да бъдат места за свободен обмен на идеи, все повече се преобразуват в инкубатори на едностранчиво мислене в рамките на неолибералната идеология. В тях се насърчава открито незачитане и враждебно отношение спрямо консервативните възгледи. Така например, студенти, които изразяват традиционни и християнски убеждения, често биват изолирани, подложени на силен натиск, тормоз или направо „отменяни“ чрез обществени кампании. С други думи, заражда се един вид идеологически екстремизъм граничещ с терор и преследване.

Тази токсична университетска среда създава атмосфера, в която младите хора свикват да възприемат различно мислещия консерватор не като събеседник, а като враг, който трябва да бъде смазан и унижен на всяка цена. Това е опасна почва за радикализация – и случаят с Чарли Кърк засега е най-драстичният пример за последиците от тази опасна тенденция. Вероятно ще има и още такива случаи в обозримо бъдеще.

Не липсват и други примери за подобни прояви.
- В калифорнийския университет Бъркли през 2017 г. поканени консервативни лектори са били блокирани да изнесат лекции заради агресивни протести и заплахи за насилие от страна на либералните студенти.
- В университетите Принстън и Харвард студенти и преподаватели публично настоявали за наказания срещу колеги, изразили по-традиционни позиции по теми като биологията на пола и ценностите на брака.
- В университета Йейл цели кампании на културата на отмяна (cancel culture) са били насочени срещу професори, чието „престъпление“ било, че са защитили правото на свободно изразяване.

Тези случаи онагледяват как университети, които трябва да функционират като центрове за диалог и дискусии, на практика все повече се превръщат в арена на неолиберален идеологически натиск и нетърпимост.

Ето и още един актуален пример от последните години:

През 2022 г. в университета на Вирджиния студентската асоциация се опитала да „отмени“ християнска група в кампуса, след като тя отказала да промени своите уставни правила, изискващи лидерите ѝ да споделят библейската вяра. Случаят добил национален отзвук и показал как дори религиозни организации – защитени по конституция – се превръщат в мишени на натиск от либералните есктремисти. Вместо място за свободно изразяване на идеи и плурализъм, университетът се оказва сцена на кампании за изключване на неудобните и налагане на цензура, мотивирана от идеологическа нетърпимост.

От толерантност към агресия

Историята на изминалото десетилетие е показателна:

• Идеята за „толерантност“ се е изродила в агресивна непоносимост към всеки, който мисли консервативно, особено в контекста на християнската вяра.
• Консервативните гласове биват заглушавани, демонизирани и в крайна сметка – атакувани, включително и физически.
• Лозунгите за „свобода на изразяване“ вече важат само за онези, които споделят „правилната“ политическа линия на либералния екстремизъм.

В крайна сметка либерализмът се радикализира, защото няма здрава основа. Той не успява да противостои убедително на аргументите на консервативните активисти като Чарли Кърк и в своето интелектуално безсилие прибягва до омраза, насилие и саморазправа. Болшинството християнски консерватори като Чарли Кърк имат за своя основа Библията – Божието Слово, което е непоклатимо. А никоя идеология не може да надвие истината, която идва от Бога. Затова и омразата към Него расте постоянно.

Нуждата от баланс

Истинската толерантност означава да можеш да слушаш и разговаряш с онзи, с когото не си съгласен без да го нападаш със злоба, да го обиждаш или да проявяваш агресия. Да уважаваш правото на различно мнение, дори когато това мнение е консервативно, традиционно или християнско, би било истинското проявление на търпимостта, която все още убягва на голяма част от неолибералите.

Обществото ни няма бъдеще, ако продължаваме да делим хората на „правилни“ и „неправилни“, където едните са въздигани, а другите – мразени, заглушавани или дори унищожавани. В един отминал вече строй от близкото минало видяхме до какво доведе подобно мислене.

Трагедията с Чарли Кърк е предупреждение: когато дадена идеология измести общочовешкото, когато лозунгите за свобода и толерантност се изродят в култура на ненавист и агресивност, резултатът е насилие. Нека не позволяваме на либералния екстремизъм да взема връх в обществените нагласи и да преследва онези, които отстояват консервативните възгледи. И най-вече нека не забравяме, че истинската свобода не може да съществува без взаимно уважение от двете страни, защото само там, където истината и различието могат да съжителстват без омраза, обществото може да остане свободно.

Да кажем „Не!“ на всеки екстремизъм, водещ към насилие и „Да!“ на Божията любов, която се излива в сърцата ни от Светия Дух.

Благословен ден на всички вярващи в Господ Исус Христос, Който идва скоро.
***

Източник: Авторсkа статия на pentecost. Никаква част от съдържанието ѝ не може да се преизползва, копира или цитира без изрично писмено съгласие от мен.