Живият Бог е отвъд всички видове религиозни практики. Той сам ни разкрива Себе Си. Най-върховната практика се нарича неизменна, чиста, истинска любов към Бога и ближния. Оттам нататък, каквото и друго да практикуваме, и много да се стараем, ако подхождаме неправилно и без любов, си оставаме далеч от Бога, защото не се намираме в Неговата реалност.

***

Всеки, който се е отдал на външни религиозни практики като целуване на икони, прекръстване, палене на свещи, ръсене със здравец и тям подобни, ще се провали, ако не се отдаде истински на Бога. Защото истинското отдаване е предаване на живота ни в ръцете на Сина и на Отца – всичко друго в духовния живот става следствие от това отдаване. Без пълно отдаване, всичко друго дава незначителен резултат.

***

Много хора си задават въпроса: “Какво е Бог?” Трудно е да се отговори на този въпрос, направо невъзможно, защото няма подходящо понятие, няма подходящо определение, което да може да се даде. За да го проумеем, Бог трябва да бъде преживян в сърцето на търсещия. Ако Той ни позволи да Го преживеем, никога вече няма да питаме. Ако Той не ни позволи, хиляди въпроси ще са безполезни.

***

Цивилизациите никога не достигат до Отец, защото живеят на повърхността, в периферията. Само истински търсещите Го достигат. Само Отец може да освети търсещия. Приближавай се към Отца, и Той ще се приближава към теб!

***

Нашата публична показност на добродетели е вид нечистотия. Когато казваме на всеослушание пред другите, че правим добро, се излагаме на опасността от това да се възгордеем прекомерно. Редно е да се пазим от такива изказвания, за да не излезе, че искаме да вземем нещо в замяна. Например, някой казва: „Аз ти направих такава и такава услуга...“, за да има да взема от теб. И след време той ще вземе, под формата на някаква услуга. Това не бива да е така. Ако правим услуга, за да получим услуга, грешим. Тъкмо обратното - служенето към другите трябва да е безкористно и жертвоготовно, без очакване на отплата.

***

Господ Иисус ни учи: Обичай и служи на хората, но внимавай – да не би да пожелаеш одобрение и похвала от тях или да ти благодарят за стореното добро. Не пожелавай одобрение тук на земята, за да си получиш наградата после горе на небесата. По-скоро слушай Бог в тебе, защото Божият Дух води мъдро и любящо, дори и когато изглежда, че заблуждава човека – да си припомним неволите на Йов.

***
Източник: По материали, заимствани от лекции на Елеазар Хараш, след направена сериозна редакция, за да бъдат християнизирани. Заглавието, подредбата, промените и добавките са от мен (pentecost).