Понякога Бог ни праща страдания и ни се струва, че дори ни измъчва. Това е само, за да ни изпита и да ни направи Свои деца. Пътят на истинските Божии синове и дъщери обикновено е мъченически. Дали го приемат хората или не – в мъченичеството е най-голямото израстване. Голямо израстване има в страданията за вярата, и ако човек не благодари за тях, значи още не е разбрал Божията загриженост за нас.

***

Добре е да вярваме, че не се случва нищо, което да не е по Неговата воля. Каквото Бог ни е дал, дал ни го е поради Своята любов и благост. За съжаление, много често ние превръщаме онова, което Бог ни дава в отрова за нас и другите, мрънкайки и хленчейки, че не е това, което сме искали - точно като малки проклети деца. Добре е и да не забравяме, че има само една истинска любов – и тя произлиза от Бога. Нека винаги имаме доверие в Божия промисъл, каквото и да става с нас и около нас. Защото ако погледнем назад, ще видим, че преди когато сме били в калта, Бог ни е намерил, смилил се е над нас, привдигнал ни е, обикнал ни е и ни е накарал да Му принадлежим. И ако в следствие на това, ние истински “хлътнем” по Бога - като дете обичащо безрезервно родителя си - никога повече няма да пожелаем да бъдем отново “нормални” и “като другите”, т.е. без любов в сърцата си. Може би Бог е създал света, за да поискаме само Него.

***

Бог разпознава Себе Си в сърцето на търсещия истината и искрено молещия се. Сам Бог търси в нас, сам Бог се моли в нас чрез Духа си, а ние си мислим, че ние се молим. Той се моли в нас и ни показва – тези думи (може и на езици), които са ни дадени да се молим, показват точно какво ще ни се даде след време – било знание, откровение, мъдрост, вяра, добри дела. Ето, това е истинската молитва.

***

Когато сме се молили хиляди пъти, идва един момент, в който Бог ни научава истински да се молим. В истинската молитва Бог взема участие. Тогава нейната сила се преумножава многократно – ние нямаме такава сила – и тогава разбираме, че Бог тайно, насаме, е стихийно с нас. Сиреч, Той одобрява това, за което се молим - ако, разбира се, то е разумно и свято, и според Неговата воля. Истинската свобода настъпва, когато се слеем с волята на Бога.
***
Ако умът и сърцето ни не влязат в Божията почивка, безпокойството ще е винаги с нас, където и да сме. Божията почивка е въпрос на осъзнатост, на настройване на ума и сърцето към Божието присъствие.
***

Източник: По материали, заимствани от лекции на Елеазар Хараш, след направена сериозна редакция, за да бъдат християнизирани. Заглавието, подредбата, промените и добавките са от мен (pentecost).