И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. Бит. 1:27

Много често у нас редица въпроси се решават на принципа "постепенно свикване с определена идея до нейното приемане от обществото".

Преди повече от десет години в България много малко се говореше за "обратните". А в случаите, когато ставаше дума за тях, отношението беше негативно, като за нещо лошо, а ако не бяха атеистични времена, бихме казали ­ греховно.

Но сякаш без да забележим, в последните години отношението ни по този въпрос се е променило, ­ станахме много по-толерантни към това явление. За десетина години филмите, медиите, музикалната индустрия успяха да изградят нов имидж на хомосексуалистите ­ на симпатични, талантливи, интересни, чувствителни, раними, фини и интелигентни хора. Като такива те имат право на свои клубове, места за среща и т. н.

Вече свободно се дискутира законовото уреждане на техните права и статут и засега свенливо се повдига болният на Запад въпрос за браковете между двойки от един и същи пол и възможността те да си осиновяват деца. Въпреки че идеята за хомосексуалните семейства сега звучи скандално, напълно е възможно тя да бъде постепенно приета от обществото, а след това и от законодателството ни. (Бележка: Само да вметна, че в Канада отдавна вече гейовете могат да осиновяват деца, поне от 6-7 години.)

Предпоставките за това са налице: вече години наред се лансира като научен факт заблудата, че хомосексуалните наклонности са генетично определени, т.е. че гейовете не са виновни за сексуалната си ориентация, а просто такива са се родили (появи се и терминът "трети пол"); заиграва се с чувствата на хората, като се обяснява, че хомосексуалистите не бива да се лишават от човешкото право да обичат, да имат семейство, деца и т.н. Така една дълго повтаряна лъжа постепенно се превръща в истина. Като резултат в обществото ни освен "старото" схващане, че хомосексуалното поведение е ненормално и осъдително, все повече се налага мнението, че това е съвсем нормално явление и отношението към "обратните " трябва да бъде толерантно. Стига се дотам, че хомосексуалистите не само не скандализират, но дори са обградени с ореол на загадъчност, избраничество, необикновеност...

Какво трябва да бъде отношението на християните към тези хора? Дали да се отнасяме със състрадание като към болни или да осъдим хомосексуализма недвусмислено? И двете.

Свещеното Писание категорично определя поведението на хомосексуалистите като грях и "гнусота " в очите на Бога (вж. Левит 18:22, 1Кор. 6:9, 1 Тим. 1:8-11) Тази категоричност не подлежи на коментари. В творенията на св. отци, аскетическата и друга християнска литература този въпрос почти не се засяга, тъй като не подлежи на съмнение или разяснение поради абсолютната категоричност на забраната.

И докато съвременното общество заявява, че хомосексуализмът не е болест, а естествено състояние на някои хора, то Църквата го определя като заболяване вследствие на грехопадението, грях като всеки друг. Страст, която може да се лекува, стига страдащият да приема това като страдание и да желае изцелението си, а не да счита състоянието си за "естествено ". Докато хомосексуалното поведение се толерира, пропагандира и защитава, то ще се счита за нормално и хората, които го практикуват, ще продължат да пребивават в греховното си състояние и да се задълбочават в него, повличайки след себе си своите партньори, децата, които ще си отгледат заедно и т.н. Те няма да знаят и могат да потърсят помощ за своето спасение.

В Църквата всяка немощ, всеки грях може да бъде излекуван с помощта на Божията благодат. Но за да стане това, човек трябва да осъзнае греховното си състояние, да преоцени поведението и мирогледа си, и с цялото си сърце да пожелае да се промени, да се покае и да поеме своя път на богоуподобяване, за да изпълни своето предназначение като човек.

Как да се отнесем с такъв човек, дошъл да търси помощ и подкрепа в християнството? Има ли той място сред нас?

Църквата винаги е била толерантна към грешниците дотолкова, доколкото само в нея те ще могат да получат прошка на греховете си и очистване чрез тайнствата й. Църквата Христова няма да отхвърли нито едни хомосексуалист, който искрено желае да се промени, така както няма да отблъсне някой наркоман или блудник. Защото Христос казва: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:12-13).

Този призив е насочен не само към душепастири, но и към всеки един член на Църквата, който с една своя дума или реакция може да отблъсне искреното желание за промяна или да подкрепи този човек в първите му стъпки към неговото изправяне.

Автор: Полина Спирова

Източник: Pravoslavieto.com

===================================================================================

Коментар на pentecost:
Като цяло много добра статия. Искам само да допълня нещо към казаното в последните два параграфа. Макар да има място за гейовете в Църквата, понеже Бог и на тях дава шанс за спасение по благодат чрез вяра в Сина, а и защото трябва и на тях да им покажем милост и състрадание, както на всички други грешници, то обаче няма никакво място за греха на хомосексуализма, нито за неговото одобрение или приемане, още по-малко за парадиране и ръкопляскане, както впрочем и с всеки друг грях. Всеки новоповярвал хомосексуалист или смятащ себе си за християнин, (а още повече пък и хомосексуалните монаси и свещеници), трябва искрено да се покае и да остави греха, и да се моли усърдно за пълно изцеление и преобразяване. Бог върши чудеса.

За съжаление, дори сред християните има крайни мнения по въпроса за хомосексуалистите. От една страна, някои православни, които все още живеят в старозаветни времена, приканват да замеряме гейовете с камъни. В новозаветното време, в което живеем, което е време на благодат и милост, а не на законничество, изобщо не може да се говори за умъртвяване на гейовете с камъни, описано в Левит.

От другата страна са либералните християни, за които няма нищо чак толкова нередно да си гей, щом не вредиш на другите. Те дори не възприемат хомосексуализма като перверзия. Това се дължи на очевидно успешните медийни кампании, чрез които по-младите християни биват промивани да мислят по подобен начин.

А нашият стремеж трябва винаги да бъде спасението на колкото се може повече души, които един ден, получавайки вечния живот, да наследят Божието царство.

‎"Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог." 1 Кор 6:9-11

Бог обича всички хора без значение в какво са въвлечени, но мрази греха. Той обича гейовете колкото и тези, които не са гейове, но мрази греха и начина им на живот. Нека не забравяме защо Содом и Гомор бяха унищожени. Прилагам линк, на който можете да прочете свидетелство на бивш хомосексуалист. В сайта има и други, които можете да четете и разпространявате: http://www.hristiqni.com/svidetelstva/1505-osvoboden-ot-homoseksualizma