Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 887220
Постинги: 142
Коментари: 313
Гласове: 413
Постинг
25.11.2010 01:29 - Основи на Протестантството
Автор: pentecost Категория: Други   
Прочетен: 6959 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 23.10.2017 01:36


В този блог ще засегна накратко петте основни стълба (на латински „solae“), на които се крепи Протестантството, така както е било първоначално замислено от Мартин Лутер.

Петте
solae са пет фрази на латински, които възникват по време на Реформацията и обобщават основните реформаторски теологични вярвания в противовес на учението на римо-католическата църква по това време. Латинската дума solus, a означава "сам" или "единствен" на български. Петте solae са стълбовете, върху които, за Реформаторите, се крепят християнският живот и практика.

Ето кои са те:

1. Sola Scriptura (единствено Писанията)

е учението, че Библията е единственото вдъхновено и авторитетно слово на Бог, единственият източник за християнската доктрина; достъпно е за всички, което означава, че е лесно разбираемо и само-тълкуващо се. Това, че Библията не се нуждае от тълкуване извън себе си е в пряко противоречие с ученията на източно православните, ориенталско православните, копти, англо-католици, и католически традиции, които учат, че Библията може да се тълкува само чрез автентично апостолската или свещена традиция.

2. Sola fide (единствено чрез вяра)

е учението, че оправданието (тълкувано в протестантската теология като "да бъдеш обявен за оправдан от Бога") се получава само чрез вяра, без необходимостта от добри дела, въпреки че в класическата протестантска теология, спасителната вяра винаги се засвидетелства от добрите дела, но не се определя от тях. Някои протестанти разбират тази доктрина като я обобщават с формулата "Вярата донася оправдание и добри дела" за разлика от римо-католическата формула "Вярата и добрите дела донасят оправдание."

3. Sola gratia (единствено по благодат)

е учението, че спасението идва единствено по Божия благодат или "незаслужена милост", а не като нещо заслужено от грешника. За разлика от римо-католицизма и православието, където чрез праведността на делата си вярващият заслужава спасението си, то при протестантите спасението е незаслужен дар от Бога и само Той може да издейства спасението на грешника.

(При протестантите арминианци, разбирането на доктрината Sola gratia е малко по-различно. Според тях също, спасението идва по благодат и не по заслуги, но решението на Бог да спаси някого зависи от личния избор на човека да бъде спасен, а не е предопределено от самия Бог, както е при калвинистите и други реформатори.)

В подкрепа на гореказаното ще приведа цитат от
Ефесяни 2:8-9

"Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами нас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим."

4. Solus Christus / Solo Christo (единствен Христос или единствено чрез Христос)

е учението, че Христос е единственият посредник между Бога и човека, и че няма спасение чрез никой друг. Този принцип отхвърля всички други посредници, както и схващането, че не може да се извършват тайнства в църквата без служението на свещеник ръкоположен чрез апостолската приемственост (под ръководството на папата при католиците). Мартин Лутер учи на "общо свещеничество на покръстените", (по-късно променено в класическата протестантска теология в "свещеничество на всички вярващи"), чрез което се отрича ексклузивната употреба на думата „свещеник“ в духовенството.

5. Soli Deo gloria (единствено слава на Бог)

е учението, че цялата слава е да се отдава единствено на Бога, защото спасението се постига единствено чрез Неговата воля и действия - не само дарът на изкуплението от Исус на кръста, но и дарът на вярата в самото изкупление, породен в сърцето на вярващия от Святия Дух.

Реформаторите вярвали, че човешките същества - дори и светците канонизирани от Католическата църква, папите, църковната йерархия - не са достойни за славата, която им е била оказана. Не бива да се издигат хората заради техните добри дела, а по-скоро да се въздадат слава и хвала на Бога, който е автор и осветител на тези хора и на техните добри дела. 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vandela007 - Поздравления!
15.12.2010 21:36
Съгласна съм напълно с всичко! Само ще допълня, че оправданието не е предопределено, а предузнато от Бога. Бог предварително предузнава кой как ще реагира на поканата Му за спасение (защото Той кани всички). В Римл. 8:29 и 30 се казва: "...които предузна, тях и предопредели...тях и оправда и прослави."
Не приемай коментара ми като забележка, а само като допълнение.
Желая ти успех в изследването на Словото!
:)))
цитирай
2. pentecost - Балгодаря ти, вандела007
03.04.2011 02:04
за включването и за топлите думи! Определено имам нужда от насърчение за блога си, който започнах! Желая ти хубав ден и успешно блогърстване и на теб :)
цитирай
3. mihala - Поздрав,
24.05.2018 19:13
"спасени чрез вяра за добри дела"т.е. вярата предполага добрите дела.За съжаление протестантите лежат само на думите спасени чрез вяра, а добрите дела изчезват в небитието.Това показва,че вярата в тях липсва.Тя е тази,която не оставя вярващите да не вършат добри дела. Да не забравяме,че Лутер е бил католически монах,което дава възможност да мислим,че е бил на друго ниво на духовност, а не новороден християнин. А ревността за Бог изисква смирение и плодове,които са оскъдни за тези вярващи.
цитирай
4. pentecost - Здравей, Михала,
26.05.2018 17:13
благодаря за коментара. Нека да направим едно уточнение. В протестантското разбиране за вярата и добрите дела нещата стоят така: Вярващият не върши добри дела, за да се спаси, а върши добри дела, защото вече е спасен от греха и трябва да показва Божията милост и на неспасените, както и на други вярващи. С други думи, добрите дела се вършат, защото вече сме станали Христови, а не защото разчитаме, че заради добрите дела ще наследим вечния живот. Спасенеито е чрез вяра в милоста на Бога, само Той може да реши кого да пожали и кого да погуби. Проблем е, когато един вече станал вярващ християнин спре да върши добри дела изобщо, каквито например са повечето обикновени православни в България, за които добрите дела са паленето на свещи, моленето пред икони и яденето на гозби.

Що се отнася до добрите дела на протестантите, то имено те са тези, които по целия свят имат установени стотици, да не кажа хиляди, мисии, занимаващи се с медицинска помощ за болни, грижи за сираци, стари хора, училища в отдалечени райони, кухни за бедните, бедствени центрове и т.н. Благодарение на протестантите населението на Африка се е увеличло многократно за последните 50 години. Да не говорим за благовестването и просветителска дейност извършван от тях, раздаване на библии и т.н. и т.н.. Не съм чул и видял подобни неща извършени от православните. Те освен да критикуват и да се бият в гърдите колко са велики и единствени, друго не правят. Така че нека първо гледаме какво говорят фактите, пък после да говорим за верски убеждения касаещи добрите дела и спасението.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене