НЕПОКОРСТВОТО КЪМ ВЛАСТТА

1. Кой съм аз, че да съдя чужд слуга:

“Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада.

Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.” Римляни 14:4

“И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.” Римляни 14:10

“И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога. Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.” Римляни 14:12-13

2. Недей да съдиш нищо преждевременно:

“ Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи |подобаващата| нему похвала от Бога.” 1 Коринтяни 4:5

“Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.” 1 Коринтяни 4:4

3. Аз също допускам компромиси в живота си.

Ако осъждам другите за това и себе си осъждам. Това не означава да се примирявам с компромисите обаче. Но не трябва да осъждаме пастирите за компромисите им. А да ходатайствам за тях.

“ Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш |другиго|; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?”

4. Трябва да изпълнявам /да се покорявам/ на закона, не да го съдя или одумвам,

като съдя и одумвам пастира и другите вярващи:

“Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.”

|Само| Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?” Яков 4:11-12

Одумването е по-голям грях отколкото си мислим. По-голям и от прелюбодейството например, защото одумването е непокорство и бунт срещу Бога. А това беше грехът на Сатана.

5. Само ако изпълнявам закона /ако се покорявам на властта/, тогава ще съм оправдан:

“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани...” Римляни 2:13

6. Трябва да се покорявам на духовната власт дори да си мисля, че грешат:

“Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото |власти| има, те са отредени от Бога.

Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.” Римляни 13:1,2

Ако се противя на властта – противя се на Бога.

7. Когато виждаш нередности в църквата

или в живота на някой, не мисли, че си специален и Господ ти е отворил очите, за да критикуваш. Дори може и дявола да ти отваря очите да виждаш грешките, както и Адам и Ева започнаха да “виждат” злото едва след като ядоха от забранения плод. До тогава всичко беше идеално и съвършено. А възможно е Господ да те изпитва дали ще се покориш на властта.

8. “Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.” Римляни 13:10

Ако имаш любов, няма да одумваш, осъждаш или критикуваш.

9. “...кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?” 1 Царе 26:9

Кой може да одумва, критикува или съди властта и да бъде невинен?

10. Ако пастора не живее това, което проповядва, да не отхвърляме словото:

“Тогава Исус продума на народа и на учениците Си казвайки:

На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите;

затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат.”

11. Разцепленията се правят от плътски хора, които не се водят от Духа:

“Тия са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа.” Юда 19

Делата на плътта са “разцепления”

“А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.”

Галатяни 5:19-21

бул шитз !

Ето няколко примера от Библията за НЕПОКОРСТВО НА ВЛАСТТА, чрез които Божието име се прослави:

- Бабите в Египет не се покориха на заповедта да убиват еврейските деца, лъжеха фараоновите слуги, че еврейките са по-пъргави от египтянките при раждането, но Бог ги възнагради за ВЕРНОСТТА им (виж Изход 1:15-21).

- Седрах, Месах и Авденаго не се покориха на издадения указ и бяха хвърлени в огнената пещ, но Бог беше с тях и се прослави името Му (Даниил 3 глава).

- Даниил не се покори на заповедта на царя и продължи да се покланя на Живия Бог. Беше хвърлен на лъвовете заради своето непокорство, но Господ го опази (Даниил 6 глава).

- Апостолите бяха бити от имащите власт по онова време - главните свещеници, фарисеите, садукеите, храмовата стража, синедриона - бяха затваряни от тях, забраняваха им да говорят, но не им се покориха, а продължиха да проповядват Исуса Христа и то Него разпнат (Деяния 5 глава и цялата книга).

- Апостол Павел имаше писма от свещениците и заповед да връзва и затваря всеки християнин, но по пътя за Дамаск срещна Исус Христос и спря да се покорява на първосвещениците (Деяния на апостолите 9 глава).

ИЗВОД: Покорството на Бог е безгранично, но покорството на човеците има ограничение и то е: Божията свята воля!

С други думи, когато човешките заповеди противоречат на Божиите, подобава да се покоряваме на Господа, а не на човеците (Деяния 5:29)!

Предупреждение: Внимавай, да не се окаже, че си бил някой, който е обикнал похвалата от човеци повече от Божията, скривайки своето лицемерие зад благовидната маска на покорството (Йоан 12:43).