Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2018 01:21 - Содомитските бракове като средство за унищожение на семейството
Автор: reader Категория: Новини   
Прочетен: 1530 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Втора Част

Содомитските бракове като средство за унищожение на семейството

Главно средство за утвърждаване на изключителното положение на содомитите в обществото става издигането на тяхната идея за пълен отказ от института на семейството, което те обявяват за отживяло и преминало времето си явление.

 

Разбирайки, че това тяхно искане няма да мине, содомитите променят тактиката и започват активно да се борят за узаконяване на еднополовите „бракове“ с цел да унищожат тази институция отвътре. Това ставаключов етап от сексуалната революция, насочена и против човешкото естество, и против прехваленото западно право.

 

image

 

По своята същност законно-официалното встъпване в съпружески отношения между мъжа и жената се явява продължение на този брак, за който Бог благословил сътворените от Него Адам и Ева. С това благословение Бог засвидетелствал естеството на човешката природа такова, каквото Той го е създал. Както пише Йоан Златоуст в „Книга за девството“, „бракът е даден за детерождение, и най-вече за погасяване на естествения плам. Впоследствие, когато се напълнили и земята, и морето, и вселената, останало само едно негово назначение – изкореняване на невъздържанието и разпътството“(1).

 

Така че, вървейки против естеството на човешката природа, отричайки различието между половете и чина на съпружеството, содомитите не могат да искат за себе си това, което Бог е благословил за мъжа и жената. Що се отнася до европейското право, еднополовите съюзи изискват изключване от законодателството на понятието пол, тоест мъжете и жените като основа на човешкото общество. Вместо тях трябва да бъдат упоменавани някакви безполови същества – „бракуващият се А“ и „бракуващият се Б“, „родител А“ и „родител Б“, „партньор А“ и „партньор Б“, които да се впишат не само в гражданския кодекс, но и в юридическите документи, регулиращи въпросите на трудовата заетост, социалното осигуряване и пр.

 

По този начин „мъж“ и „жена“, „съпруг“ и „съпруга“ изчезват като правни субекти. В резултат от правовата рамка се изменя и структурата на семейството като такова. Доколкото еднополовите бракове предполагат и правото на осиновяване на деца, това променя и характера на родството, слагайки кръст на връзките с биологичните родители и оставяйки децата без корени. Това представлява опит със законодателни актове да се измени биологичната реалност и да се създаде нов човешки род(2).

 

Решаващи стъпки по пътя на тази революция стават срещите в Кайро през 1994 г. и в Пекин през 1995 г., посветени на въпросите за народонаселението и положението на жените. Именно тук се взимат решения, полагащи началото на политиката на признаване на хомосексуалните бракове и разширяване на техниките за медицинско съдействие на хомосексуалните двойки. Работата е там, че в документите на конференциите определението за семейство се дава в толкова размити термини, че позволява съвсем свободното им тълкуване.

 

image

 

Така в доклада на каирската конференция, в раздела „Семейство, неговите функции, права, състав и структура“, се казва следното: „Макар и за различните социални, културни, правови и политически системи да саприсъщи различни типове семейства, семейството се явява основното ядро на обществото и като такова има право на всестранна защита и поддръжка“. „Семейството приема различни форми в зависимост от културните, политическите и социалните системи“(3).

 

Подобни формулировки тогава предизвикват сериозен скандал и много юристи отбелязват, че те неизбежно ще доведат до признаване на противоестествени съюзи. Въпреки че в последвалия документ е въведено общото понятие „двойки“, за което се прикрепя „вродени права“, в частност се указва необходимостта „да се помогне на двойките и индивидите да имат деца“, към което е прикрепена техниката invitro. По такъв начин проблемът за легализацията на хомосексуалните бракове и разширеното използване на спомагателни репродуктивни технологии от хомосексуални лица бил юридически решен в рамките на ООН, след което Европейският съюз пристъпил към утвърждаване на тази политика в „европейското пространство“(4).

 

В резолюция от 8 февруари 1994 г. Европарламентът ясно поискал от страните членки да прекратят забраната за създаване на семейства от хомосексуалисти, препоръчал да се гарантират редица права и преимущества на съпружеството, да се регистрира партньорството и да се премахнат ограниченията за осиновяване и възпитаване на деца. В своята Харта за правата на човека от 2000 г. ЕС се отказва от позоваване на пол при определението на брака и при потвърждаването на родителски права (говори се за равенство на родителите, без упоменаване на майка и баща).

 

В резолюция от 5 юли 2001 г. Европарламентът препоръчва на страните членки вече промяна на законодателството в посока предоставяне на равни права на хомосексуалистите и да поставят на дневен ред пред ЕС въпроса за признаване на законните отношения между хомосексуалисти.

 

В доклада от 2002 г. Европарламентът препоръчва признаване за хомосексуалистите на равни права, произтичащи от съпружеството. Накрая в резолюция от 2003 г. Европарламентът повтаря искането да се отстранят всички форми на дискриминация на хомосексуалистите (юридически и фактически), частност по отношение на брака и осиновяването на деца.

 

Затова в резолюция от 2006 г. на страните се препоръчва да приемат нови мерки за легализация на еднополовите съюзи с призив за изменение на своето законодателство, правейки го по-„дружелюбно“ по отношение на хомосексуалистите, и да се разработят мерки против страните, в които не се предприемат действия за борба с различни прояви против това явление.

 

Друга ключова структура в прокарването на тази политика става Европейският съд по правата на човека към Съвета на Европа, който създава право на недискриминация, основана на сексуална ориентация, според което е нужен особено сериозен повод за оправдаване на различно отношение към еднополови и нееднополови двойки. В това отношение Съдът не оставя никаква възможност за преценка от страна на държавата(5).

 

По този начин виждаме, че

 

утвърждаването на еднополовите бракове е твърдо отстояван политически курс на ЕС и Съвета на Европа, който има отиващи далеч последствия и разполага с широк набор от юридически инструменти.

 

За да не предизвика първоначална остра протестна реакция сред европейците, като преходна стъпка европейската върхушка предлага алтернативна на брака форма на регистрирано еднополово партньорство, благодарение на което извращенците получават данъчни облекчения и право на наследяване.

 

Този закон се приема първо в Дания през 1989 г., а в момента той съществува в Андора, Австралия, Австрия, Бразилия, Великобритания, Унгария, Германия, Еквадор, Израел, Ирландия, Исландия, Колумбия, Лихтенщайн, Люксембург, Словения, Финландия, Хърватия, Чехия, Швейцария и някои от щатите на САЩ. Също и в някои градове на Италия хомосексуалистите могат да регистрират своите отношения.

 

В различните страни тези „съюзи“ се наричат различно, има разлика и в правата, с които те се ползват, но това не променя същността – това е първата форма на узаконения „брак“. Алгоритъмът на борбата е отработен и твърдо действа. Подготвяйки почвата, „най-напредничавите“ управници отиват още по-далеч и предоставят на хомосексуалистите вече пълноценно право на брак. Първата държава, както е известно, стана Холандия (2001), след това по този път отидоха и Белгия (2003), Испания, Канада, ЮАР, Норвегия, Швеция, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания и някои щати на САЩ и Мексико. През април 2013 г. към тях се присъединяват Уругвай и Нова Зеландия, на 18 май – Франция, на 21 май Палатата на общините на Британския парламент одобрява законопроект, легализиращ еднополовите бракове в Англия и Уелс. В момента в етап на разглеждане са подобни законопроекти в Люксембург, Непал и Парагвай.

 

Тази политика се приема от обществото нееднакво. И ако в някои страни обществеността е зомбирана дотолкова, че да се загуби имунитет, то в други това предизвиква ожесточена съпротива.

 

Пример за първото се явява Швейцария, където законът за „регистрираното партньорство“, както и много други федерални закони, влиза в сила поволята на народа в резултат на референдум: 58% от населението на 5 юни 2005 г. признават правото на регистриран съвместен живот на хомосексуални двойки.

 

Пример за второто се явява Франция, където борбата набира сила. Франция се явява ярък пример за това с каква хитрост действат извращенците. През 1998 г. е все още немислимо за обществото, за Асамблеята и даже за правителствените среди да обсъждат въпроса за еднополовите бракове, те правят малки стъпки в подготвянето на подходящите условия(7).

 

Отначало през 1999 г. те започват да прокарват т.нар. „Граждански пакт за солидарност“ (PACS), който представлява нещо средно между съжителство и брак. Това е договор между две физически лица, включително хомосексуалисти, желаещи официално да оформят своите отношения, без да встъпват в брак, като си гарантират минимални лични и имуществени права. На партньорите в този случай не се налагат сериозни обвързаности и договорът се разтрогва автоматично по молба на един от партньорите. Ясно е, че PACS представлява пролука за легализиране на еднополовите съюзи, затова и обсъждането му предизвиква ожесточени и дълги дискусии и съпротивата срещу него е не по-малко твърда от сегашната. Въпреки това PACS бива утвърден. Резултатите действително се оказват неочаквани, доколкото 94% от „паксиращите“ се оказват партньори от противоположния пол и само 6% – хомосексуалисти. Но главното е направено – в информационното поле е внедрен въпросът за хомосексуалния брак, превърнат е в обикновена тема за обсъждане, започната е усилена обработка на законодателите, след което, с идването на власт на Оланд, става възможен и натиск върху закона за браковете.

 

Не така драматично, но също остро преминава обсъждането на този въпрос в Британския парламент. Както сочи евродепутатът от Партията на независимостта на Великобритания Найджъл Фараж, в действителност всичко се решава не от Парламента на Англия, а от Европейския съд по правата на човека. Премиер-министърът Камерън натрапва този законопроект въпреки волята на своята партия и на народа си, по указания от Страсбург. Така че не е учудващо, че във Великобритания и във Франция законопроектите се обсъждат едновременно.

 

image

 

Но Фараж разкрива и по-дълбоките замисли на Евросъюза, свързани с реализацията на т.нар. Стокхолмска програма, предполагаща унифициране на правата в страните от Европа в периода 2010–2014 година. Начините за достигане на тази цел били представени в доклада на Берлингуер от 2010 г., който, както предположил Фараж, трябвало да бъде приет през ноември същата година. В съответствие с него всеки граждански брак или пакт, сключен в една от страните на ЕС, ще бъде признат за законен и в останалите страни членки. Тоест, ако двойката няма право да оформи брак в собствената си страна, тя може да направи това в друга страна от ЕС и след връщането в родината там този брак да се разглежда също като законен(8).

 

Разбираемо е, че такова „право на брак“ ще способства разпространението на „хомосексуален брачен туризъм“, принуждавайки онези, които са против содомския съюз, да го признаят.

 

"Права за анти-човека вместо "Право на човека" 

С началото на световната криза от 2008 г. и откритото провъзгласяване от световния елит на необходимостта от „нов световен ред“ политиката на утвърждаване на „правата“ на содомитите преминава на ново равнище. На първо място, тя достига всемирен мащаб; на второ място, под претекста заборба с хомофобията тя придобива форма на агресивен натиск и преследване на традиционните ценности.

 

През 2008 г. за първи път в историята ООН под давление на Франция, Холандия и редица други страни на 63-тата сесия на Общото събрание на ООН се приема Декларация относно правата на човека и сексуалната ориентация и джендърната идентичност, подкрепена от една трета от държавите: към този момент тя е подписана от 68 страни (Албания, Германия, Андора, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Белгия, Боливия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Канада, Зелени нос, Чили, Кипър, Колумбия, Коста Рика (присъединила се през март 2010 г.), Хърватия, Куба, Дания, Еквадор, САЩ (присъединили се през януари 2009 г.), Испания, Естония, Македония, Финландия, Франция, Габон, Грузия, Гърция, Гвинея-Бисау, Унгария, Ирландия, Исландия, Израел, Италия, Япония, Латвия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, Мавриций, Мексико, Черна гора, Непал, Никарагуа, Норвегия, Нова Зеландия, Парагвай, Холандия, Полша, Португалия, Централноафриканска република, Чехия, Румъния, Великобритания, Сан Мартин, Сао Томе и Принсипи, Сърбия, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария, Тимор-Леще, Уругвай и Венецуела).

 

Вследствие на това започва повсеместно засилване на защитата на правата на содомитите, проявяваща се в приемането на нови закони, предвиждащи наказания за престъпления на основата на хомофобия, признаващи еднополовите отношения и допускащи издаване на официални документи на транссексуални с указване на предпочитания пол. За служителите на полициите, затворите, учителите и социалните работници са разработени съответните програми за обучение.

 

В много училища са реализирани инициативи за изкореняване практиките на сплашване. На 15 юни 2011 Съветът на ООН по Правата на човека приема резолюция 17/19, утвърждаваща равенство между хората независимо от тяхната сексуална ориентация или джендърна идентичност. Текстът, предложен от Южна Африка, подкрепен от 39 страни и подписан от 86, потвърждава универсалността на човешките права и изисква до края на 2011 г. съставяне на доклад за дискриминационната практика по отношение на сексуалните малцинства(9).

 

Следва първият официален Доклад на ООН по този въпрос, изготвен от Управлението на Върховния комисариат на ООН по правата на човека (УВКПЧ) и послужил за основа на експертна дискусия на Съвета през март 2012 г., което е първото обсъждане в рамките на междуправителствения орган на ООН по тази тема.

 

Иска ми се да отбележа, че сред мероприятията, запланувани от УВКПЧ за постигане на всеобща декриминализация на хомосексуализма, се предвиждат в частност: разработка на препоръки за провеждане на реформи по пътя на диалога с правителствата; участие в обществена пропаганда за декриминализация посредством изявления, статии в пресата и видео обръщения; сътрудничество с партньорите на ООН за реализация на образователни инициативи; осигуряване поддръжката на специални процедури по установяване фактите на дискриминация иконфиденциална връзка с правителствата.

 

Както се вижда, плановете на УВКПЧ са мащабни, а се координират от неговата щабквартира в Ню Йорк. Същевременно се разширява и финансовата база за международна „помощ“ за извращенците.

 

През 2009 г. Франция, Холандия и Норвегия създават първия в историята Фонд за международна подкрепа на „Правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност“ за борба против хомофобията и трансфобията, управляван съвместно от държавите донори и неправителствени организации, специализирани в защита правата на човека.

 

Той се занимава с това да финансира акции в защита на правата на содомитите. Интересното тук е, че административното и финансово управление на Фонда се осъществява от Френското министерство на външните работи (10). През юли 2010 се създава първият управленски комитет, състоящ се от представители на спонсорите на Фонда (посолствата на Холандия, Норвегия, Френското министерство на външните работи) и НПО („Амнести” на Франция, Международна федерация по правата на човека и специализирани НПО на ЛГБТ обществата).

 

През февруари 2011 г. от този комитет са разработени три пилотни проекта, които са реализирани в течение на следващите 2 години. Първият е насочен към постигане на толерантност на всички нива с помощта на медийни кампании, законодателен натиск (посочване на противоречията между националните законодателства и международните конвенции) и непосредствена защита на хомосексуалистите.

 

Цел на втория става непосредствената работа с населението за настройването му в подкрепа на ЛГБТ обществата с прожекции на документални филми, провеждане на кинофестивали и демонстрации при отделяне на особено внимание на университетите. Третият проект е посветен на юридическото признаване на асоциациите на хомосексуалистите, борещи се против дискриминация(11).

 

Фондът активно финансира НПО, профсъюзи, университети, СМИ, национални институти по права на човека. В началото на 2013 (февруари – март) за разработване на обща стратегия за борба с хомофобията и координиране на усилията на правителствата на три континента се провеждат съответните конференции по правата на човека, сексуалната ориентация и джендърната идентичност – в Бразилия (Америка), Катманду (Азия) и Париж (Европа)(12). А на 15–16 април на международна конференция в Осло, събрала 200 представители от 86 страни в света, били обсъдени резултатите от проведената работа и набелязани следващите стъпки за укрепване на позициите на ЛГБТ обществата(13).

 

Както виждаме, содомитската мафия днес представлява мощна идейно-политическа сила, която използва все по-агресивни форми за установяване на свой контрол над ключови сфери от културно-обществения живот. Проникването й във високата световна политика се случи незабележимо, дълго време тя не беше възприемана сериозно, разглеждана като едно от много малцинства. И когато тя набра потенциал и създаде разклонение от подчинени организации и движения и излезе на световната сцена, стана ясно, че в управляващите структури „сексуалното малцинство“ вече отдавна представлява „сексуално мнозинство“, твърдо диктуващо свои закони и норми. Действащо под прикритието на борба с дискриминацията и хомофобията (тълкувани крайно широко и произволно), те активно утвърждават свои изключителни права, постепенно превръщайки се в каста на неприкосновени.

 

В действителност, придавайки на своите права вече сакрален характер, содомитската мафия започва да придобива чертите на религиозно общество. Изтъквайки на преден план „уличния хомосексуализъм“ и прикривайки се зад научно-джендърна реторика, нейното окултно Ню Ейдж ядро засега не се проявява открито, но твърдо преследва своите цели. Действайки в съответствие със сатанинската логика, то постоянно извършва подмяна на смисли и понятия, за да въвлече в мрежата си възможно най-широк кръг от хора, които, бидейки вече толерантни, не са в състояние да отличат лъжата от истината. Но колкото по-толерантно е обществото, толкова по-нетърпими са към него содомитите.

 

Действайки като обратни, те използват социалните организации и законите на това общество, за да го подкопават и разлагат отвътре, да построят върху тези развалини своята содомска антицърква, която е антицърквата на сатаната.

 

Прикривайки се зад „правата на човека“, те ликвидират този човек, създавайки вместо него безполово същество – анти-човек. Създавайки свои еднополови бракове, те ликвидират истинния брак, който може да бъде само съюз между мъж и жена, които те отричат.

 

Създавайки свои „семейства“, те ликвидират семейството, в което децата са плод на любовта между мъж и жена, лишавайки присвоените от тях деца от род и племе.

 

Под прикритието на „любовта“ те унищожават истинната любов, като вместо семейството като „малка църква“, което се явява съюз на обичащи се един другиго хора, обединени от вярата в Бога, те създават „малка антицърква“, представляваща съюз на извращенци-нехора, обединени от смъртен грях и служещи на сатаната.

 

Те ще смучат соковете на тази система, докато тя им е нужна. И щом това общество достигне критична маса, то ще установи вече световна содомокрация и революцията ще завърши: техният Содом ще стане единствената норма, а всичко друго – патология. Норма ще станат всички пороци и извращения, ще се утвърди всеобща сексуална анархия, когато узаконяването на брака няма да има никакво значение, тъй като той ще бъде заменен от най-противоестествените форми на съжителство. Това, което се случва днес в Норвегия, е само един ескиз от платното, което те рисуват, а ръката им води сам сатана.

 

Содомският грях се разраства подобно на раков тумор, с който не бива се договаряме, да търсим компромиси или да постигаме консенсус. Неговите метастази се добраха и до нашата страна и вече представляват за нас смъртна опасност. Но ние не сме Европа, ние имаме свой път, своя съдба, своя вяра, от която никога няма да се откажем. Русия остава последната и единствена крепост на православната духовност, която единствена може да противостои на разпростиращата се мерзост. Стоящата пред нас заплаха изисква твърдо и ясно утвърждаване на нашата нравствена позиция, която на свой ред да осигури приемането на съответни законодателни, политически и социални решения, без които разпадът на обществото е неминуем.

 

[1]http://www.paraklit.ru/otvety/2.Nravstvenost_Asketika/Brak.Telegoniya.htm

[2] Европа: похищение семьи. Зачем в Евросоюзе уничтожают основы общества? http://www.rg.ru/

[3] Доклад Международной конференции по народонаселению и развитию. Каир, 5-13 сентября 1994 г. 

[4] http://www.observatoiredumariagepourtous.com/

[5] http://www.franceonu.org/

[6] http://www.nashagazeta.ch/node/8095

[7] http://www.observatoiredumariagepourtous.com/pour-ou-contre/en-faveur-du-mariage-pour-tous/

[8] http://federation-pro-europa-christiana.org/

[9] http://www.franceonu.org/

[10] http://www.fei.gouv.fr/fr/nos-projets/focus-sur/projet-d.html

[11] Ibid.

[12] http://www.diplomatie.gouv.fr/

[13]http://www.dirco.gov.za/docs/2013/human-rights0417.html

http://www.najat-vallaud-belkacem.com/2013/04/18/conference-doslo-pour-les-droits-fondamentaux-des-personnes-lgbt/ 

 

Олга Четверикова е доцент, кандидат на историческите науки, преподавател в МГИМО и автор на множество книги, изследвания и публикации в областта на политиката и религията. Завършила е международни отношения в МГИМО, следват аспирантура, докторска дисертация, стажове в Брюксел и Лувен, авторска и преподавателска работа. Нейните научни интереси обхващат: основи и еволюция на европейското религиозно съзнание, Римокатолическата църква в европейската геополитика, етнически и религиозни конфликти в Западна Европа в края на XX – началото на XXI в., финансови механизми на европейската политика в най-ново време, религиозно-финансови аспекти на глобализацията, нови религиозни движения и корпоративна религия. Родена е на 18 юни 1959 г. в Москва.

 

Източник: communitarian.ru

                  okkupantu.net

 

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

     
 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: reader
Категория: Новини
Прочетен: 4072919
Постинги: 2594
Коментари: 2696
Гласове: 2012
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031