Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 611032
Постинги: 125
Коментари: 264
Гласове: 261
Постинг
10.06.2015 14:33 - Дарбите на Църквата за служение
Автор: pentecost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1734 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.11.2015 09:51


Ефесяни 4:11 “И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители.”

ТОЗИ, КОЙТО ДАВА ДАРБИТЕ. Еф 4:11 изброява дарбите на служение (т.е. различните видове духовни водителства), които Христос дава на църквата. Павел заявява, че Христос дава тези дарби,
1) за да бъдат божиите хора подготвени за делото на служението (4:12) и
2) за духовния растеж на тялото Христово според Божието намерение (4:13-16).

АПОСТОЛИ. Титлата “апостол” се отнася за някои новозаветни водачи. Глаголът апостелло означава да се изпрати някой на специална мисия като посланик и личен представител на този, който го изпраща. Тази титла се използва спрямо Христос (Евр 3:1), дванадесетте ученици (Мат 10:2), Павел (Римл 1:1; 2Кор 1:1; Гал 1:1) и други (ДА 14:4, 14; Римл 16:7; Гал 1:19; 2:8-9; 1Сол 2:6-7).

1) Названието “апостол” се използва в НЗ в по-широк смисъл, за да посочи избран представител на църква, каквито са първите християнски мисионери. Следователно в НЗ понятието “апостол” се отнася за всеки посланик, избран и изпратен като мисионер или на когото е възложена някаква друга специална отговорност (виж ДА 14:4, 14: Римл 16:7; 2Кор 8:23; Фил 2:25). Апостолите са хора с необикновени духовни качества на водачи, помазани със сила да се изправят директно срещу силите на тъмнината, да потвърждават евангелието с чудеса, посветени на делото да основават църкви в съгласие с апостолската истина и чистота. Тези пътуващи служители рискуват живота си заради името на Господ Исус Христос и разпространението на евангелието. Това са изпълнени с Духа хора на вяра и молитва.

2) Апостолите в този по-общ смисъл играят важна роля за изпълнение на Божиите цели в църквата. Ако църквите престанат да изпращат изпълнени с Духа хора, това ще попречи на разпространението на евангелието по целия свят. От друга страна, докато църквата изгражда и изпраща такива хора, тя има гаранцията, че ще изпълни своята мисионерска задача и ще остане вярна на Великото поръчение на Господа (Мат 28:18-20).

3) Понятието “апостол” се използва също и в по-тесен смисъл за онези, които виждат Господа след Неговото възкресение и са лично изпратени от Него да проповядват евангелието и да изграждат основите на църквата (напр. дванадесетте ученици и Павел). Тъй като на тях е поверено божественото откровение и първоначалното евангелско послание, те притежават уникална власт в Църквата, която не е възможно да бъде притежавана от никой друг човек днес. В този тесен смисъл, позицията на апостола е уникална и неповторима. Властта на първите апостоли не може да бъде предадена на никой друг след тях.

4) Една от основните задачи на новозаветните апостоли е да основават църкви и да бдят за това, искреното посвещение към Христос и новозаветната вяра да са в основата на изградените или възстановените от тях църкви.
Тази задача включва два основни товара:
а) настойчиво желание, вложено от Бога, да се поддържа чистотата на църквата и нейното отделяне от греха и света
б)
непрестанен товар да се прогласява новозаветното евангелие и да се пази църквата от ереси, нови богословски течения и лъжеучители

5) Въпреки че първите апостоли, положили основите на църквата, нямат преки наследници, църквата днес е все още тясно свързана с техните думи, послание и вяра, и трябва да остане вярна на техните автентични писания. Да се отрече боговдъхновеното откровение на апостолите, означава Църквата да престане да бъде църква според библейския модел и да отхвърли самия Господ (Йоан 16:13-15; 1Кор 14:36-38; Гал 1:9-11). От друга страна, да вярваме в апостолското послание, да се покоряваме на него и да се стремим то да бъде защитавано от всяко изкривяване, което ще доведе до това Църквата да остане вярна на Святия Дух (ДА 20:28; 2Тим 1:14), и е гаранция за това, че Бог ще продължава да ѝ дава живот, благословение и да я дарява със Своето присъствие.

ПРОРОЦИ. Пророците са вярващи, които говорят под директното вдъхновение на Святия Дух в името на Бога и чиято основна грижа са духовният живот и чистотата на църквата. В условията на Новия Завет те са издигани и упълномощавани от Святия Дух да занесат послание от Бога до Неговия народ. (ДА 2:17; 4:8; 21:4).

1) За да се разбере пророческото служение в ранната църква, е изключително важно да се разбира служението на старозаветните пророци. Тяхната основна задача е да изговарят думи от Бога чрез Духа, като насърчават Божиите хора да останат верни на заветните си отношения с Бога. Понякога те пророкуват за бъдещето, според както Духът им открива. Христос и апостолите олицетворяват тези старозаветни представи (ДА 3:22-23; 13:1-2).

2) Работата на пророците в новозаветната църква се изразява в следното:
а) Те са изпълнени с Духа хора, които прогласяват и тълкуват Божието слово, и са призовани от Бога да предупреждават, увещават, утешават и назидават (ДА 2:14-36; 3:12-26; 1Кор 12:10; 14:3)
б) Те са призовани да упражняват дарбата пророчество
в) Те понякога са “ясновидци”, които предсказват бъдещето (ДА 11:28; 21:10-11).
г) Както старозаветните, така и новозаветните призовани да изобличават греха, да прогласяват правдата, да предупреждават за предстоящия съд и да се противопоставят на духа на света и хладкостта на Божия народ (Лука 1:14-17). Поради своето послание за правдата, пророците и тяхното служение могат да очакват отхвърляне от много от църквите във време на хладкост и отстъпление.

3) Характерът на пророка, неговият товар, желание и способности включват:
а) ревност за чистотата на църквата
б) силно изострена чувствителност към злото и способност да различават и мразят неправдата
в) ясно осъзнаване опасността от лъжеучения
г) присъща зависимост от писаното Божие Слово да потвърди посланието на пророка
д) загриженост за духовния успех на Божието царство и споделяне на Божиите чувства

4) Пророческите послания не бива да се считат за непогрешими. Те подлежат на преценката на църквата, другите пророци и Божието Слово. Вярващите са длъжни да разпознават и да проверяват дали свидетелството на пророците е от Бога.

5) Пророците продължават да играят съществена роля за изпълнение на Божиите цели за църквата. Църква, която отхвърля Божиите пророци, е обречена на упадък, отстъпление от Бога и възприемане на светските стандарти, както и компромис с библейските истини (1Кор 14:3; ср. Мат 23:31 - 38; Лука 11:49; ДА 7:51-52). Ако на пророците не се разрешава да носят думи на изобличение и предупреждение, изговорени под вдъхновението на Святия Дух, които изобличават греха и неправдата (Йоан 16:8-11), то църквата ще стане място, където гласът на Духа не може повече да бъде чут. Духът ще бъде заместен от църковни политики и светска власт (2Тим 3:1-9; 4:3-5; 2Пет 2:1-3, 12-22). Ако църквата обаче, начело със своите водачи, се вслушва в гласа на пророците, животът ѝ ще бъде обновен и тя ще преживее по-близко общение с Христос, грехът ще бъде изоставен и присъствието на Духа между Божиите верни ще бъде осезателно (1Кор 14:3; 1Сол 5:19-21; Откр 3:20-22).

БЛАГОВЕСТИТЕЛИ. В НЗ благовестителите са хора, избрани и надарени от Бога да прогласяват евангелието за спасението (т.е. благата вест) пред неспасените и така да съдействат да се започне ново дело в даден град. Когато евангелието се прогласява, то винаги носи със себе си предложение и сила за спасение (Римл 1:16-17).

1) Служението на Филип като “благовестител” (ДА 21:8) ни дава ясна представа за делото на благовестителя според новозаветния модел:
а) Филип проповядва евангелието на Христос (ДА 8:4-5, 35).
б) Мнозина се спасяват и кръщават във вода (ДА 8:6, 12).
в) Чудеса, знамения, изцеления и освобождения от зли духове придружават проповядването му (ДА 8:6-7, 13).
г) Той иска новоповярвалиге да бъдат изпълнени със Святия Дух (ДА 8:12-17; ср. 2:38; 19:1-6).

2) Благовестителят е от важно значение за изпълнение на Божиите цели за църквата. Църква, която не подкрепя служението на благовестителя, ще престане да придобива новоповярвали според желанието на Бога. Тя ще остане в застой и ще бъде лишена от растеж и участие в мисионерското дело. Църква, която цени духовния дар на благовестителя и поддържа усърдна любов към изгубените, ще прокламира посланието за спасение с убедителна и спасителна сила (ДА 2:14-41).

ПАСТИРИ. Пастирите са онези, които надзирават и се грижат за духовните нужди на местното общество от вярващи. Те са също наречени “презвитери” (ДА 20:17; Тит 1:5) и “епископи” (1Тим 3:1; Тит 1:7).

1) Задачата на пастирите е да прогласяват здравото учение, да опровергават ересите, да поучават Божието Слово и да упражняват ръководна роля в местната църква, да бъдат пример за чистота и здраво учение, и да се грижат за това, всички вярващи да останат в божествената благодат. Тяхната задача, според описанието в ДА 20:28-31, е да пазят чистотата на апостолското учение и Божието стадо като бдят за лъжеучения и лъжеучители в църквата. Пастирите са овчари, които служат по примера на Исус, Който сам е Добрият Пастир (Йоан 10:11-16; 1Пет 2:25; 5:2-4).

2) Съгласно новозаветния модел, духовният живот на местната църква трябва да бъде направляван от множество пастири (ДА 20:28; Фил 1:1). Пастирите се избират не в резултат на църковна политика, но чрез дадената от Духа мъдрост на местното тяло, след като кандидатите бъдат внимателно подложени на преценка дали отговарят на духовните изисквания.

3) Пастирите са изключително важни за осъществяване на Божиите цели за Неговата Църква. Църква, която не успее да избере благочестиви и верни пастири, ще престане да бъде управлявана според ума на Духа (1Тим 3:1-7). Това ще бъде църква, оставена на разрушителните сили на Сатана и света ( ДА 20:28-31). Проповядването на Словото ще бъде изкривено и ще се изгубят стандартите на евангелието (2Тим 1:13-14). За отделните вярващи и семействата в такава църква няма да е осигурена грижата, която отговаря на Божията цел (1Тим 4:6, 12-16; 6:20-21). Мнозина ще отстъпят от истината и ще се обърнат към митовете (2Тим 4:4). От друга страна, ако бъдат избрани благочестиви пастири, вярващите ще бъдат хранени с думите на вярата и здравото учение, и ще бъдат дисциплинирани за целите на благочестието (1Тим 4:6-7). Църквата ще бъде наставлявана да постоянства в учението на Христос и апостолите, и така ще осигури спасение на себе си и на тези, които слушат (1Тим 4:16; 2Тим 2:2)

УЧИТЕЛИ. Учителите са онези, които имат специална дарба, дадена им от Бога, да разясняват и прогласяват Божието Слово, за да изградят Христовото тяло (Еф 4:12).

1) Специалната задача на учителите е с помощта на Святия Дух да пазят повереното им евангелие (2Тим 1:11-14). Те трябва с вярност да насочват църквата към Библейското окровение и първоначалното учение на Христос и апостолите, а също и да постоянстват в изпълнението на тази задача.

2) Основната цел на Библейското поучаване е да съхрани истината и да произведе святост, като води Христовото тяло в безкомпромисно посвещение на благочестивия начин на живот, описан в Божието Слово. В Библията се казва, че целта на християнското наставление е “чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра” (1Тим 1:5). Следователно, свидетелство за това, че един християнин напредва в обучението си не е това, което знае, но как живее – т.е. проявата на любов, чистота, вяра и благочестие.

3) Учителите са от важно значение за осъществяване на Божиите цели за Църквата. Църква, която отхвърля или отказва да слуша учителите и богословите, останали верни на откровението от Божието Слово, ще престане да се грижи за истинността на библейското послание и вярното тълкувание на първоначалното учение на Христос и апостолите. Църква, в която учителите и богословите са принудени да мълчат, ще престане да следва истината. Новите ветрове на учения ще се приемат безкритично. Вместо истината от Писанията, религиозният опит и човешките идеи ще формират доктрините и религиозната практика на подобна църква. От друга страна, основополагащото свидетелство на евангелието ще бъде главното средство за преценка на поучението и практиките на църква, която слуша благочестивите си учители и богослови. Всички лъжливи учения ще бъдат изобличавани и чистотата на първоначалното послание на Христос ще се предава на децата ѝ. Божието вдъхновено Слово ще служи за проверка на всяко поучение и това ще напомня на църквата, че вдъхновеното от Духа Слово е абсолютната истина и власт, и стои над всички църкви и институции.

Източник:  „Библия Пълноценен живот в Святия Дух“, ББД 2002, статията със същото заглавие, стр. 2228.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене