Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 620900
Постинги: 128
Коментари: 272
Гласове: 262
Постинг
02.07.2013 08:01 - Модерният християнски циник
Автор: pentecost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3062 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 03.11.2017 17:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1. Въведение 

Иска ми се да споделя с вас някои мои наблюдения относно ширещият се днес по църквите в западните общества т. нар. цинизъм на вярващите. Идеята ми дойде след като прочетох малко по въпроса от Пол Милър в книгата му за молитвения живот.  

Най-напред, нека уточним понятието цинизъм, за да няма неразбиране и объркване. В българския онлайн тълковен речник за цинизъм пише следното:  

1. Нагло поведение или отношение, изразяващо пренебрежение към моралните норми. 

2. Обикн. мн. Груби, безсрамни думи. Говоря цинизми. 

Това определение, макар и да е вярно, е доста кратко и сбито, и на мен лично не ми върши работа за настоящата статия. Затова предпочитам далеч по-подробното определение, дадено в Уикипедия; ето го в превод със съкращения: 

"Цинизъм е състояние на ума, характеризиращо се с всеобщо недоверие към мотивите и амбициите на другите или всеобща липса на вяра и надежда в човешката раса като цяло или в отделния индивид, имащ желания, надежди, мнение и лични вкусове, които циникът възприема като нереалистични и неподходящи, следователно заслужаващи присмех и укор. Цинизмът е форма на преситена негативност, критицизъм и скептицизъм." Супер! Но нека продължим още малко:
"Цинизмът е склонност към неверие в искреността или добротата на човешките мотиви и действия; недоверие към нравствените и обществени ценности, особено когато са налице високи очаквания към обществото, институциите и властта, които очаквания не биват осъществени. Тогава цинизмът се проявява като резултат от обърканост, обезвереност и недоверие към организациите, властта и други аспекти на обществото." (тук можем да добавим Църквата и вярата в Бога).

Цинизмът е и отхвърляне на необходимостта човек да е обществено ангажиран. Циникът е песимистично настроен по отношение способността на хората да направят правилния етичен избор. Цинизмът е антоним на наивност, простосърдечност, непрестореност, автентичност. 

Логично изниква въпросът - Що за хора са циниците? Отговорено на прост език, това са хора, които само критикуват, присмиват се на другите, отричат всичко добро и хубаво, търсят винаги "под вола теле", очакват от хората на позиция да са безгрешни, непорочни, честни и почтени на 100%, без право на прошка и милост. Циниците си измислят несъществуващи конспирации, теории и обяснения за всичко, но обикновено самите те не си мръдват пръста да променят нещата към по-добро; често нямат и идея какво трябва да се направи, камо ли те самите да направят каквото и да е по въпроса, освен да продължат да критикуват и да плюят. Това са депресивно-меланхолични личности, за които животът няма особен смисъл, обществото (съответно Църквата) са се провалили, и човешката раса е обречена на унищожение, без надежда за изходен път. Познавам лично такива хора - изключително неприятни типове.

Въпреки депресивността си обаче, циникът намира сили да продължи да живее и да работи, независимо какво се случва. Той няма да сложи край на собствения си живот, но е готов да съсипе и унищожи живота на всеки друг, който не отговаря на неговите стандарти. Според мен, в западните общества, вкл. и България, бих казал, че огромен процент от населението напълно отговаря на това описание, уви.
 

Дотук разгледахме накратко цинизма в неговия светски вариант, но да видим какво се случва с християните, при които нещата би трябвало да са малко по-различни. А дали наистина са?

2. Цинизмът в живота на християнина


Много християни стоят на ръба на цинизма, борейки се с пораженческата умора. Техният дух е започнал да се умъртвява полека, но за разлика от светския циник християнският такъв не е загубил напълно надежда. Обаче всичките натрупани провали и разочарования, както и чувството на безсилие и неудовлетвореност, са оставили белег в душата му и страхът го е ограничил да не действа дръзко. Общото между цинизма и пораженческата умора е това, че и двете поставят под въпрос благостта на Бога. Тяхното засега дребно съмнение, ако не го преодолеят навреме, отваря врата за едно много по-голямо съмнение и безверие в бъдеще и дори отпадане от вярата. Когато загубят духа на детското в себе си, те стават неспособни да се приближат към небесния Отец.

Духът на цинизма е противоположен на детинския дух. Цинизмът за съжаление е господстващият дух на днешната епоха. В смисъл, че той е едно влияние, с което е пропита нашата модерна култура. Цинизмът е едно от големите изкушения на епохата ни. Той е толкова всеобхватен и широко разпространен, че направо се усеща като духовно присъствие. Зад духа на епохата сякаш се усеща едно невидимо, личностно присъствие на злото, нечист дух, самият Луцифер.

За нас християните, имащи молитвен живот, е добре да знаем, че ако Сатана не може да ни спре да се молим, тогава той ще се опита да ни ограби от плода на молитвата чрез притъпяване на душата. Сатана не може да създава, но може да покварява. Интересно е да отбележим, че първите записани в Писанията думи на Сатана са цинични. Той казва на Адам и Ева за дървото за познаване на доброто и злото следното:

"А змията каза на жената: Никак няма да умрете! Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото." (Битие 3:4-5)

Сатана им внушава, че мотивите на Бог са цинични - един вид, че Бог не е бил откровен за дървото, намиращо се по средата на Едемската градина. Съответно, заповедта да не ядат от него не е била дадена, за да предпази Адам и Ева, а защото Бог е искал да се предпази от съперници. Демек, той е ревнив и не иска друг да бъде като него. И освен това, пред тях показва лице на загриженост, а всъщност го е грижа само за него т.е. Бог има две лица. Така поне разсъждава Сатана, който пред Адам и Ева се прави, че едва ли не им дава "вътрешна информация" за това как стоят нещата в действителност, "зад кулисите". Проблемът на Сатана е, че вижда злото навсякъде, дори и в самия Бог.

От падението насам, злото все повече се усеща като всеприсъстващо, правейки цинизма лесен за поднасяне на хората. Понеже цинизмът претендира да вижда "това, което реално се случва", той се приема като истински, автентичен. Това дава на цинизма един статут на отбраност, на елитност. Днес цинизмът се преподава в училищата, прегърнат е от културата и е издигнат като идеал. Това е коварно. Но за мнозина християни поради частичните истини съдържащи се в него, той се усеща като по-истински отколкото дълбоките Божии истини в Писанията. Сякаш за много вярващи е по-лесно да са скептични и негативни, отколкото да почувстват изгаряща страст по Бога. В тях цинизмът пуска корени и става реален. След това цинизмът създава една вдървеност, вкочаненост ако щете, към живота, и вече я няма радостта, няма го упованието, няма я топлината на сърцето. Мнозина не са наясно дори, че цинизмът е проблем при тях и е превзел умовете им. Затова е добре периодично да се молим Бог да претърсва съвестта ни и да обновява ума ни.
 

Християнският циник е винаги наблюдаващ, критикуващ, разискващ, но почти никога ангажиран, любящ и доверяващ се. Както казва един католически учен, християнският цинизъм е извратена форма на "да бъдеш в света, но не от света". С други думи, да си циничен по християнски означава да си дистанциран, хладен, резервиран, недоверчив, подозрителен. Цинизмът всъщност унищожава близостта с Бога и хората. Той води до горчивина, която може да притъпи и дори да унищожи душата. Християнският циник основно критикува, но иначе е пасивен, бездеен, дори мързелив, изолирайки се като в пашкул от великата духовна битка, в която сме въвлечени и призовани да водим като християни - битка срещу греха, тъмнината, мрака. 

Духът на християнския цинизъм тръгва още от времето на Исус през фарисеите (макар те да са юдеи), чийто квас е жив до днес и заквасва все повече църкви. Не случайно Исус ни предупреди да се пазим от фарисейския квас. Още от самото му появяване в Галилея, фарисеите настръхнаха срещу Исус и започнаха да го обвиняват, да критикуват, да го изпитват и да дебнат да го уловят в богохулство, за да го осъдят. Разбира се, крайната им цел беше да го съсипят и да го убият, защото той нарушаваше техния цинизъм като им пречеше да съществуват по старите модели. Днешните християни-циници по нищо не се различават от едновремешните фарисеи. Има ги във всяко вероизповедание, всяка една деноминация, всяка една църква, всяка Фейсбук група....Циниците са хора, които бутат и събарят вярата на другите, особено на новоповярвали, защото самите те нямат достатъчно вяра, независимо какво изповядват с устата си. 

Фарисеите са отличен учебников пример за това какво представлява духовният циник, а именно: себе-праведен, убеден в своята правота, винаги търсещ кусурите и недостатъците на онези, които са на позиция или тези, които искат да вършат работа за Божието дело; винаги обвиняващ, хулещ, принизяващ, не приемащ истината. Вижте само какви въпроси постоянно задаваха фарисеите в своя тормоз към Исус, перифразирам с лека ирония: 

- Ти какъв си сега, какъв точно се явяваш, не можем да разберем, кажи ни? И кой точно те изпраща, как се казва? Ние не сме го чували! 

- Ти за какъв се мислиш, да не би да си обещаният Помазаник (Христос, Месия)? И кой ти е дал право и сила да вършиш такива работи? Дай ни знамение от небето, за да ти повярваме, че си Божият Син. 

- Как може да нарушаваш съботата? Какво от това, че вършиш добро в нея, не те ли е срам? Ти си богохулник!

- Какви са тия твоите ученици, толкова прости, че не си мият ръцете преди ядене и не спазват преданието?

- Ти сигурно си служител на Сатана (Ваал-зевул) и затова изгонваш бесовете и те ти се покоряват?!

И така нататък, и така нататък....Стопроцентов цинизъм в действие! А когато Исус им кажеше нещо по-остро и рязко, но истинно, фарисеите се обиждаха и засягаха.

Вече с малко по-сериозен тон, нека кажем, че позицията на цинизма е, че той все пак се опитва да поддържа равновесие в един свят, който се е побъркал и озлобил. Само дето тотално се проваля, защото единственият, който може да ни помогне да преминем през долината на сянката на смъртта без да се уплашим от срещата си със злото в света, е Добрият Пастир - Исус Помазаника. Проблемът на цинизма е, че в закоравяването си той забравя и изхвърля Добрия Пастир от живота поради неверието си. А без Добрия Пастир, ние оставаме сами в една безсмислена история.

Изтощението, умората и страхът ни карат да се чувстваме смазани и съкрушени. Цинизмът ни оставя в съмнение, неспособни да мечтаем. Тази комбинация затваря сърцата ни за Бог и силата му, а ние вървим в живота, полюшвани от вълните, без посока. За много християни, цинизмът е въздухът, който дишат и който задушава сърцата им. Освен ако не станем истински ученици на Исус, настоящата епоха на злото ще умъртви и унищожи нашия молитвен живот, и още по-страшно - душите ни. Нашата единствена надежда е да следваме Исус, който ще ни изведе отвъд цинизма.

Ще завърша с една мисъл на Емил Мишел Чоран:

"Да се отдалечаваш от света, без да се приближаваш до Бог, може да те направи само циник."

В отделен постинг ще разгледам начините, чрез които Исус ни помага да се освободим от болестта на цинизма. До скоро.

Източник:"A praying life: Connecting with God in a distracting world" by Paul Miller, ch.9 Understanding Cynicism. Заглавието на статията, добавките и преводът от английски са от мен (pentecost).




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене