Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 887191
Постинги: 142
Коментари: 313
Гласове: 413
Постинг
19.12.2012 10:52 - Суеверията сред православните в България
Автор: pentecost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8872 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 04.09.2014 18:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Въведение
Голяма част от днешните християни дотолкова са свикнали със суеверията, че няма сила, която да ги разубеди да се откажат от тях. Често това са хора, които считат себе си за църковни авторитети и дават най-различни съвети как да се постъпи в една или друга ситуация, коментират „тънки” детайли от църковния обред и дори внасят в него собствени „корекции” и допълнения, на които започват да приписват толкова голяма важност, сякаш те действително са нещо свещено.

Например може да видите как се плисва вода пред човек, тръгващ за някъде, как се кове керемида с пирон в дюшемето под ковчега на покойник, как се докосва свещеник „за късмет”, как се връзват мартеници по дърветата и т.н. И когато ги попитаме, откъде са научили всички тези странни „правила”, обикновено казват: „Ами тъй сме чули”, или: „Тук такава е традицията”.

Суеверните хора не разсъждават какво правят и защо го правят. Те възприемат църковните тайнства и обреди като някакви непонятни магически действия и от своя страна прибавят допълнителни магически (както мислят) елементи, „за да не се случи еди-какво си”. Голяма заблуда! Но мнозина, особено по-възрастните, така са свикнали с нея, че се страхуват да не би нещо да им се случи, ако я оставят. Практиката показва, че хора с подобно повърхностно мислене много трудно приемат здравата вяра и отхвърлят суеверието.

Не така обаче стои въпросът с търсещите хора (обикновено по-младите), които проявяват интерес към автентичното църковно учение и виждат безмислието на „бабешките басни” (1Тим.4:7).

Те биха имали полза от тази книга. Биха се замислили.

Тук ние нямаме за цел да изложим и анализираме всички възможни суеверия сред християните (което не само е доста трудно, а и едва ли е необходимо), но по-скоро бихме желали да подпомогнем благочестивия читател в неговата способност той самият да разграничава разнообразните и опасни суеверия от Божествената и непроменима вяра, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуд. 1:3).

Какво значи суеверие?

Думата „суеверие” произлиза от старобългарски, а коренът „суе” означава „празно, напусто, безмислено, безполезно” (оттук: „всуе” – „напразно”, „суета” – „празна, безсмислена работа”). Следователно „суеверие” значи „празноверие”, т.е. празна, безмислена, безполезна вяра. Сръбският Златоуст, св. Николай Велимирович (†1956) казва, че суеверието означава подчиненост на човека спрямо твари и предмети от по-низш порядък, поради което то може да бъде наречено „вяра в мрака”.

Суеверието е особено състояние на човешко възприемане
на някои събития, което не зависи нито от нивото на интелекта, нито от светското образование. Често пъти големи учени се явяват суеверни хора. Като например съвременен руски професор, доктор на физическите науки, който никога не се ръкува през прага на вратата, понеже това било „лош знак”.

Понякога суеверията се обясняват с народните традиции. Но трябва ясно да се каже, че не всички народни традиции са достойни и трябва задължително да се следват. Свещеното Писание и историята ни дават достатъчно добри примери как понякога е постъпвал „народът” и колко изменчиво е масовото съзнание. Докато на планина Синай Бог е давал Своите заповеди на пророк Моисей, еврейският народ се е кланял на златния телец. Къде в този момент е била „народната вяра”, с Бога или при идолите? Или пък когато 1500 години по-късно „народът” радостно поздравява Христос с викове „Осанна”, а само след няколко дни пак същият този „народ” неистово крещи „Разпни, разпни Го!” (Иоан 19:6). Къде и как точно се е проявила „народната мъдрост”? Подобни примери има много и, за съжаление, не само в миналото.

Хората днес обичат да се изтъкват като „вярващи”, понеже сега е модерно и дори престижно в очите на обществото. Най-малко, приема се като добродетел, като душевно благородство. „Аз – казва – съм вярващ човек”. Или: „Той е много вярващ”. Да, но как точно вярваш? Защото на този свят – вери много. Един вярва тъй, друг – инак. Един вярва в Бога, друг – в силата на природата, трети – в себе си, четвърти – в науката, пети – в някаква безлична незнайна сила, шести – в извънземните. Всички тези вери на тези „вярващи” хора добродетел ли са? Отговорът е – не! От цялото многообразие вярвания, една единствена вяра е добродетел: правилната вяра в единия истински Бог.

Суеверието е грях

Някои християни считат, че суеверието е нещо безобидно. Предпочитат „да чукнат на дърво”, да не се ръкуват през прага или през масата, да не пресекат пътя на излизащия и т.н., „за всеки случай”, „да не би да стане нещо”, както мислят. „А, бе, аз да си го спазвам – казват – пък то, ако няма полза, няма нищо да ми навреди”. Мнозина така мислят: ако няма полза от суеверието, поне няма вреда. Така ли е наистина? Не, тъкмо напротив. От суеверието никога няма полза, но винаги има вреда.

Суеверието е измислица на духовно нездрави хора. Празна работа, „повели от човеци, които се отвръщат от истината” (Тит 1:14), „бабешки басни” (1 Тим. 4:7), които са „скверни”, според св. апостол Павел.

Бог ни призовава да познаем истината, и истината ще ни направи свободни (Иоан 8:32), докато суеверията, напротив, поробват хората. Човек се страхува от последствията, ако не изпълни съответния суеверен обичай; страхува се, че няма да му върви, че ще се разболее и т.н. Само истината ни прави свободни, а суеверието е пагубна лъжа, който ослепява човека, оглупява го и понякога го води до отчаяние.

Както е известно, в юдаизма има голямо количество външни, повърхностни, а понякога и напълно безсмислени предписания, които Спасителят Христос строго е изобличавал:

Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!” (Мат. 23:24).

Но както е било преди 2000 години, така и сега, хората често пъти следват напълно безсмислени обичаи, а главното пренебрегват. Например телевизията, а и останалите медии, дават на хората „компетентни” съвети, на кой празник какво трябва да се яде. Като че ли православието се свежда до една религия на готвенето, в което най-важно е подходящото ястие за подходящия ден. Нарочно се пренебрегва същността на съответния празник, и почти никога не се говори за подготовката на човешката душа за Бога и Вечността. И е логично, че това постоянно противопоставяне (понякога прикрито, но винаги опасно) срещу най-висшата форма на религиозност – богооткровеното християнство, в крайна сметка довежда до разцвет на най-примитивните форми на религиозно чувство – суеверните представи и езическите поверия.

Начинът, по който се разпространяват суеверията също потвърждава тяхното неразумие и безсмисленост. Често пъти суеверия от различни райони, градове и села напълно си противоречат едно на друго, но въпреки това те се разпространяват като епидемии, поразявайки с глупостта си множество хора и обширни местности. И въпреки отсъствието на здрав разум, хората стриктно следват суеверните ритуали, защото така било наредено. И е безсмислено да се пита от кого именно е наредено. Отговор няма да последва.

Вредата от суеверието е прикрита. Суеверието е погрешна вяра, самоизмама. Хубаво ли е човек да се самозалъгва? Лошо е, разбира се. Ето още една вреда – самозалъгването.

Всеки човек днес строго внимава да не се подлъже в житейските си дела. Да не го измамят. Пита, интересува се: за осигуровки, за такси, за заплати, за пенсии, за заеми и за всичко, което засяга земния живот. Знае с точност всичко това. Богати и бедни, учени и прости внимават да не би да се заблудят в житейското, временното, мимолетното. Никой не казва: „Безобидно е. Даже и да не е вярно, поне няма вреда от него”. Напротив, треперят за краткото си житейско благополучие. Треперят за скоропреходното, нищожното. Как тогава за вечното си битие допускат да се заблуждават? Как с лекота се самозалъгват за вечната си участ и за онова, което се отнася до нея? Как допускат да се залъгват за безкрайния си живот и да вярват на празни работи? Безобидно ли е да вярва човек в глупости? Не, вредата от суеверията е, че те откъсват човека от здравата вяра. Бавно и неусетно, но сигурно. Около нас виждаме хиляди такива примери. И човек може до края на живота си да не забележи, и да умре в суеверната си заблуда.

Това е така, понеже суеверието се явява като заместител на здравата вяра. То е вяра-фалшификат. Както сламата наподобява на злато по цвета си, така и суеверието се представя за християнска вяра. И ако този, който твърди, че сламата е злато, е смешен, какво да кажем за огромното мнозинство хора, считащи се за православни християни, които приемат суеверието за християнство?

Свещеното Писание многократно осъжда суеверието.

Гледайте, братя – казва св. апостол Павел, – да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа” (Кол. 2:8).

И добавя: „От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие” (1 Тим. 4:7).

В последните дни ще настанат усилни времена... лукави човеци и чародеи ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани” (2 Тим. 3:1,13).

Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци, и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш.” (Лев. 19:31).

„И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа ѝ” (Лев. 20:6).

Защо тогава суеверието е толкова примамливо? Причината е тривиална: суеверието обещава бързо и лесно решаване на всички проблеми. Само с „натискане на копчето”. Без морални ангажименти. Без покаяние. А такова „безболезнено” решаване на проблемите е, разбира се, илюзия.

Но човек е много повече склонен да приеме фалшивите илюзии, пълни с големи обещания, отколкото здравата Христова вяра, която го учи на смирение, на добродетел, и подготвя човека за вечния живот и за блаженство в Царството Христово. Поради това, че ние се намираме в състояние на грехопадение, много по-лесно възприемаме злото, измамата, самозаблудата, порока, отколкото добродетелта, смирението, целомъдрието, въздържанието. Да вземем за пример едно невинно дете. За да го научим на добро, ние трябва да проявим много усилия и голямо постоянство. Обратно, злото то научава веднага, без усилие. Причина за това е нашето грехопадение. То стои в основата и на суеверията.

Всеки от нас се сблъсква с житейски проблеми. Как правилно да посрещаме тези проблеми и как да ги решаваме по богоугоден начин ни е показано в учението на Светата Христова Църква. Там за всеки проблем има и конкретно предписание. Но често пъти то изисква нравствени усилия от християнина, изисква човек да се смири, да пости, да се моли усърдно, с постоянство, да благотвори на ближния. А това не е по вкуса на днешния горделив, самомнителен и сладострастен човек.

Източник: Книгата на йеромонах Висарион (Зографски) и йеромонах Йоан (Филипов) "Суеверия сред днешните християни" издадена от славянобългарски манастир „Свети вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2012 г.




Гласувай:
5



1. dandarelia - къде да я намерим
24.12.2012 14:05
То хубаво я е написал, ама къде може да се намери?
Не я намирам никъде.
цитирай
2. pentecost - dandarelia,
25.12.2012 10:43
Книгата може да се намери и свали цялата от линка в края на статията, буквите с тъмносиньо "Суеверия сред днешните християни". Иначе в София я има в книжарниците на Св. Седмочисленици и Ал. Невски, за провинцията не знам точно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене