Прочетен: 6899 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 23.07.2014 09:47
В този постинг ви представям превод на една статия от Дейвид Муйскенс (J. David Muyskens). Той е служител в редиците на Реформираната Църква на Америка (калвинисти) и е упълномощен представител на т. нар. "центрираща молитва*". В този пост ще изложа неговите наблюдения относно мислите, чувствата и нагласите, които могат да бъдат пречки за съзерцателна молитва при протестантите.
=======================================================================
Част 1
Веднъж лекарят ме попита: "Дейвид, сам ли се опитваш да се справиш с всичко?" Моите симптоми бяха причинени от стрес. Аз се опитвах да се справя сам, изоставяйки упованието си в Бога. По това време нямах утвърдена лична молитвена практика. Въпросът на лекаря ме накара да намеря липсващата съставка. Установявайки ежедневна молитвена практика в християнския си живот, аз научих, че молитвата не е само разговор с Бога, но също така и слушане, и до голяма степен е въпрос на вяра и любов с моя Създател, Любовник, и Светия Дух. В молитвата приложих на практика връзката ми с божественото. Научих практиката на центриращата молитва като прочетох книгите на Бейзъл Пенингтън и слушах касетите от Томас Кийтинг.
Аз съм ръкоположен протестантски свещеник и вярвам в съзерцателната молитва. Добре запознат съм с някои от съпротивите, които протестантите имат спрямо съзерцанието. Тази седмица ще опиша 15. Ето първите пет:
1. Протестантите смятат съзерцателната молитва за източна практика. Източните религии подчертават значението на медитацията. Много хора си мислят, че за да се намери покой и уединение, човек трябва да отиде на изток. Това не е така. За съжаление, от 16-ти век насам много църкви са се отказали да преподават съзерцателната молитва на обикновените хора. През 1970г. трима монаси католици в гр. Спенсър, щата Масачузетс - Томас Кийтинг, Уилям Менингър и Бейзъл Пенингтън - забелязали, че докато съзерцателната молитва винаги е била част от християнската традиция, то съвременните хора се нуждаят от нов начин да се научат на това измерение на християнския духовен живот. Уилям Менингър е бил особено добре запознат с книгата "Облак от незнание" от 14-ти век. Тримата монаси разработили съвременни насоки за преподаване на древния начин на молитва, която може да отвори личността да приеме дара на съзерцанието.
2. Протестантите са подозрителни към католиците. Слава Богу, този предразсъдък е в упадък! Но напрежението между протестанти и католици все още продължава. Католиците са по-склонни да харесват съзерцанието. Те са израснали с творбите на мистиците. Католическите общности от мъже и жени са по-склонни да бъдат съзерцатели. В резултат на това, някои протестанти могат да асоциират съзерцанието с католицизма. Но сега много протестанти откриват ценността на това да прекарваш време в безмълвие с Бога. Те оценяват как връзката им с Бог се подсилва от съзерцателната молитва.
3. Съзерцателната молитва НЕ се преподава в протестантските църкви. Протестантската традиция и практика обикновено не насърчават хората да седят в безмълвна молитва. И ние сме склонни да бъдем подозрителни към нещо по-различно от обичайния ни опит. Това подозрение ни предпазва от еретични идеи и разрушителни практики, но също така може да ни отреже от някои извори на жива вода. На нас ни липсва съзерцателната част от християнската традиция. Днес бидейки възстановена като част от молитвената практика на протестантите, ние сме насърчени да познаем едно по-богато общение с Бога, което е възможно от действието на Духа. Ние трябва да отделяме време за безмълвие (тишина, мълчание).
4. За протестантите молитвата е разговор с Бога. Един мой приятел няма много време за тиха молитва, защото, казва той, "ако имам нещо да кажа на Бог, просто го казвам." Той смята, че молитвата е изцяло въпрос на молба, просене на нещо, петиция. Но ако молитвата е разговор (диалог), то тогава трябва да има нещо повече от това само да говорим. Ние трябва също и да слушаме Бог. Има моменти, когато просто общуваме безмълвно с Бог, усещайки Божието присъствие и съгласявайки се с действието на Божия Дух в нас. Същото е и с всички други връзки, в които сме въвлечени. В тях трябва да говорим, но също трябва и да изслушваме. Понякога, когато сме най-интимни с някого, прекарваме част от времето си заедно без думи.
На един семинар, на който бях един от презентаторите, един протестантски авторитет по въпросите на молитвата настояваше, че във всеки език "молитва" означава "петиция". Само че молитвата, като взаимоотношение с Бог, включва най-малко три измерения: слушане, говорене, и да сме заедно. Съзерцателната молитва набляга на измерението да прекарваме време в осъзнаването на Божието присъствие, без да казваме на Бог за нашите нужди в този момент.
5. Обикновено използваме само умовете си, за да познаем истината. Нашите верски убеждения са интелектуални твърдения. Във вярата, ние преди всичко, мислим за доктринални постулати. Чувствата за нас са съмнителни, защото могат да бъдат непостоянни. Но вярата поглъща целия човек от самата сърцевина на нашето същество. Това включва сърцето и ума. Целият човек може да бъде в тихо и дълбоко общение с Бога. Дяволът може да играе номера с нашия ум, както и със сърцето ни, така че трябва да прилагаме едни и същи мерки за безопасност и към двата метода на познание.
Част 2
Дейвид Муйскенс продължава наблюденията си върху пречките пред съзерцателната молитва, с които се сблъскват протестантите като резултат от общи традиции, нагласи и практики. Тук са описани пет нови препятствия.
6. Мислим твърде много за миналото и бъдещето. Често премисляме това, което е станало в миналото. Или пък планираме какво ще се случи в бъдещето. И в двата случая изпускаме момента. Защото миналото си е отишло, а бъдещето още не е дошло. Обаче Божиите дарове ги преживяваме в настоящия момент. В съзерцанието живеем сега. При центриращата молитва ние отхвърляме спомените за миналото и очакванията за бъдещето. Отделяме време да бъдем в този момент с Божието присъствие и да се отворим за незабавното действие на Божия Дух. В съзерцателната молитва ние празнуваме настоящето, точно сега.
7. Искаме отговори. За многото наши въпроси ние протестантите искаме ясни отговори. Големите църкви са пълни с хора, които желаят увереност. Най-често проповедниците в тези разрастващи се църкви изглеждат като да имат отговорите. Но Библията говори за мистерия. Бог е отвъд нашето разбиране. Откровението, което ап. Павел получи, за което той говори в Ефесяни 3та глава, е тайната, скрита от векове. Това не е просто загадка в пъзела, за да бъде решен, но мистерия отвъд човешкото познание, която може да бъде видяна само чрез даваната от Светия Дух светлина. В съзерцателната молитва стоим удивени от любовта на Бога, не напълно разбрана от нас, но преживяна и позната чрез Духа.
8. Страхуваме се да навлезем дълбоко в нас, защото демоните може би обитават там. Смятаме, че когато отидем на мястото на вътрешна тишина и уединение може да срещнем там дявола. Но всъщност, в съзерцателната молитва, ние отиваме в най-святото светилище на Христос. Отиваме до светая светих, където Христос живее с голяма сила и величие. Дяволът не може да влезе там, защото властта и славата на Христос го прогонват. Влизаме с Христос в крепостта на вътрешната сила.
9. Покланяме се на един далечен Бог. Бог не може да бъде побран в нашето въображение. От една страна, ние се покланяме на Всемогъщия, високо издигнат, достоен за нашата хвала. Но Бог също е и близо до нас, обитаващ вътре в нас. Ние сме в Бога и Бог е в нас. Бог е едновременно трансцендентен (извън обсега на човешкото познание) и иманентен (присъщ, свойствен, характерен). Съзнавайки, че Бог живее в нас и ни кани да имаме интимни отношения с него, ние ставаме съзерцатели. Един от големите лидери на протестантството, Жан Калвин, описва мястото на молитвата като това да си държан в "лоното на Бога" (Институти III, 20, 5). Той описва интимните отношения, които можем да имаме с Бога като това да се намираш в "сладостта на любовта" (Институти III, 20. 28)
10. Ние сме грешници. Разбира се, всички ние сме съгрешили. И ние знаем, че трябва да признаем този факт. Ние зависим от благодатта на Христос да ни освободи от греха и да ни преобрази в хората, които Бог иска да бъдем. Но ние сме грешници, спасени по благодат. Ако сме чели Мартин Лутер ще знаем, че можем да бъдем грешници и светци в същото време. "Абсолютна греховност" не означава, че няма нищо добро в нас. Това означава, че във всеки аспект на човешкия живот грехът ни е объркал. Въпреки това, Бог все още ни обича и желае интимна връзка с нас, защото сме създадени по образ и подобие на Бога.
(Pentecost: А Бог е любов. Затова сме създадени да обичаме и да бъдем обичани.)
Част 3
11. Съзерцанието го няма в Библията. Всъщност, Библията говори за Мойсей, Илия и Исус, че са се усамотявали на уединени места, за да прекарват време с Бога. Библията говори често и за "сърцето" и с това не се има предвид органът, който изпомпва кръвта, а сърцевината на нашето същество. От емоционалния, духовния и физическия център на нашето същество можем да обичаме Бога и да влизаме в дълбоко общение с божественото.
12. Писанието е нашият авторитет. Ние разчитаме на словото в Библията за истина и насоки. Обаче ако се вгледаме в цялото Писание ще видим, че то учи на съзерцателна молитва. Псалм 46:10 казва: (букв) "Притихнете и знайте, че Аз съм Бог." И още, че Христос пребъдва в нас (Йоан 15:4). Забелязваме, че Исус говори за нашето пребъдване "в" Христос. Но той също така казва, че Христос пребъдва в нас. Той каза: "Пребъдвайте в мен, както аз пребъдвам във вас." С други думи, Писанието учи за пребъдващото Божие присъствие в нас. Именно съзерцателната молитва е начинът да се припознаят присъствието и действието на Бог в нас.
13. Склонни сме да бъдем активни, а не пасивни. Ние вярваме в дейността на Бога. Бог е винаги на работа. Затова ни се струва, че съответно и ние трябва да бъдем деятелни. Ние ценим послушанието като белег на истинския християнин. Но понякога трябва да бъдем възприемчиви, да слушаме и да бъдем в дълбоко общение. Деятелността е важна, но също имаме нужда от почивка и възстановяване. Така че възобновяването на съзерцателното измерение може да бъде изцелително. Можем да изградим нови навици, тъй като те са ни от полза.
14. Не умеем да говорим за духовни преживявания. Ако имаме дълбоки преживявания на Божието присъствие, не говорим за това. А всеки има съзерцателни моменти - в живописен пейзаж или среща с красотата или моментно прозрение, ние преживяваме близостта на Бог. Но ние може и да не споделим за тези неща на никой друг. Някои от нас имат традиции на даване на свидетелства в църквата. Но дори и те могат да бъдат нагласени и недаващи откровение. В съзерцателната молитва си изграждаме редовна практика на откритост към реалността на Бога. В споделянето на съзерцателни моменти можем да се вдъхновяваме един друг.
15. Прекарваме време с Бог в църквата, но рядко на други места. Понякога има моменти, когато особено силно усещаме Бог. Но често се опитваме да контролираме нещата сами. Дори може да живеем ежедневието си без да осъзнаваме Бога. Но във всеки един момент ние зависим от даровете на Бога. Самият дар на живота означава,че божествената енергия тече през нас. В съзерцателната молитва ние усещаме Божия Дух и в съзерцателния живот ние обръщаме внимание на присъствието и действието на Бога във всеки един момент. Осъзнатостта за Бога, която ни се дава в молитва се превръща в начин на живот. Нашето съзнание за Бог расте докато Христос ни преобразява отвътре. Така ние ставаме по-съзнателни за Бога във всекидневния ни живот, сред природата, сред хората, в събитията.
Заключение. Изброих някои от причините, поради които протестантите се съпротивляват на съзерцателната молитва. Някои от тях са важни за мен, вие трябва да решите дали има някои важни за вас. Можем да се молим и да мислим над тях. Защото може да се окаже, че сами пречим на себе си да се наслаждаваме на съзерцателното измерение на молитвата и живота.
J. David Muyskens, автор на книгите Sacred Breath: 40 Days of Centering Prayer както и Forty Days to a Closer Walk with God: The Practice of Centering Prayer
==============================================================
Въпроси за размисъл:
Имате ли несъгласия с някоя от тези 15 точки?
Какъв е вашият опит със съзерцателната молитва? Сблъсквали ли сте с някоя от тези пречки?
Кои бариери сте преживели? Успяхте ли да ги преодолеете? Ако е така, по какъв начин?
Моля, споделете вашите коментари по-долу. Благодаря.
Източник: Contemplative Outreach
Тагове:
Съвременните еничари на българския език
Израел в пророчествата - буквално или си...
Ето един материал на английски, който дава малко повече информация за различните практики на духовното формиране: http://amazingdiscoveries.org/S-deception_Spiritual_Formation_movement_Oakland
След като много от протестантските църкви удържаха на икуменическия натиск и на йезуитското инфилтриране, сега битката е те да бъдат превзети отвътре. А това става именно чрез католическия мистицизъм и духовните упражнения на Лойола:
http://amazingdiscoveries.org/S-deception_Spiritual_Formation_movement_Oakland
Що се отнася до употребата конкретно на упражненията на Лойола за пропаганда на икуменизма, не знам, възможно е. Но истинската духовна дисциплина има съвсем друга задачи и цели, които не са свързани с икуменизъм. Много протестанти днес практикуват исихастката Умна молитва, но това не ги прави православни. Тук където живея има много групи за обучение в "центрираща молитва" и не знам някой да е станал католик поради това. Никой не може да те накара против волята ти да приемеш папата или филиоквето или каквото и да е друго. Затова, остави ги тия конспирации и се фокусирай върху същественото. Ако не си сигурен за нещо, моли се на Бог да ти го открие и да ти даде мъдрост. Хубав ден.
http://www.youtube.com/watch?v=ba7HjQSxLEQ
След като вече има християнска йога, съзерцателни молитви, молитвени лабиринти и визуализация, защо да няма и центрираща молитва. Източникът е един и същ. Практикуващите ги протестанти едва ли ще станат католици, но това не е необходимо. Ръководството на Божието слово се заменя с концентрация, медитация, визуализация. Като добавим и промиването на мозъците чрез алфа курсовете, ще можем да си обясним защо икуменизмът вече не е институционален, а чисто духовен. Точно чрез тези източни практики християнството се подготвя за огромната измама, която предстои. Ето един кратък клип за опасностите на духовното формиране: http://www.youtube.com/watch?v=IxkcV0EGVWg
Първо, стига с тоя Лойола, никъде не говоря за него, нито рекламирам неговите упражнения, които са доста специфични. Не знам защо продължаваш да го споменаваш. Това е извън темата.
Второ, молитвата е духовен инструмент. Сама по себе си тя е неутрална, не принадлежаща на никого. Но може да бъде използвана както от християни, така и от паганисти, и от сатанисти, и от мюсюлмани и др. Значи ли това, че понеже и езичниците използват молитва и се молят на техните богове, ние християните не трябва да използваме молитва и да се молим? Помисли малко. С хвалителната музика положението е същото. И сатаниститие хвалят с песни сатана, и кришнарите Кришна, и дъновистите слънцето и Учителя и т.н. Айде тогава ние християните да не пеем песни на нашия Бог, щото хвалението е от сатана и го има при езичниците, а? И 25-ти декември е езически празник на Ищар, ама ние празнуваме Рождество Христово тогава, а не Ищар, нали? Стигаме и до съзерцанието - абсолютно същата идея. Това е духовен инструмент. Да, и хиндуистите го използват и ню-ейджърите, и йогите, и суфите, но и християните. Само че намерението, целта, методът, поклонението се различават тотално, от небето до земята. Ние не съзерцаваме, за да постигнем нирвана, нито да си отворим чакрите, нито да култивираме енергия, нито да се свързваме с извънземни, защото сме християни. Ние съзерцаваме, за да влезем в Господното присъствие на Помазаника. Има ОГРОМНА разлика! Що се отнася до християнската йога и дзен медитация, това са простотии, съгласен съм, и те са от средата/края на миналия век от американски откачалки и за щастие нямат много последователи. А християнското съзерцание, за което аз говоря тук, датира още от първите векове и е съвсем различно. Прочети малко по въпроса, моля те.
Четвърто, ако някой не желае да практикува съзерцателна молитва, изборът е негов. Не съм опрял пистолет в главата на никого, нито пък упреквам някого, нито я налагам. Като се притесняваш и не ти харесва, хубаво. Когато някой е готов, Св. Дух ще му го разкрие.
http://www.lighthousetrailsresearch.com/researchpaper.pdf
http://www.christiananswersforthenewage.org/articles_contemplativeprayer1.html
Моля те, прочети горните два материала и помисли за собственото си спасение. Ако го смяташ за нещо маловажно и подлежащо на експерименти, поне помисли за хората, които ще прочетат тази реклама на окултизма.
2. Пътят на Живота
3. Символ на Вярата - унитариански
4. Основните Истини
5. Източен Унитарианизъм
6. Един Бог и Един Господ
7. Отче наш - алтернативен
8. Покайни молитви
9. Исус Помазаника
10. Приеми Исус Помазаника
11. Приеми Святия Дух
12. Призоваване на Св. Дух
13. Кръщение в Святия Дух
14. Кръвта на Помазаника
15. Служба за Господна вечеря
16. Божествено Изцеление
17. Говорене на езици
18. Вяра и Благодат
19. Новорождението
20. Молитва за мир
21. Молитва за закрила
22. Молитва за извършилите аборт
23. Благославяне на България
24. ХРИСТИЯНСКИ ВРЪЗКИ