Апологията на Аристид е едно от най-ранните християнски произведения. Съвсем малко е известно за автора. Предполага се, че е написал своята апология около 125 г. когато император Адриан е посетил Атина (Евсевий, История, 4.3.) Ето каква се казва там:

15. "Но християните, о царю, когато са отишли и са търсили, са намерили истината; и, както научаваме от техните писания, те са дошли по-близо до истината и до истинското познание от всички останали народи. Понеже те познават и вярват в Бога, Създателя на небето и земята, в Когото и от Когото са всички останали неща, Който няма друг бог за спътник, от Когото те са приели заповеди, които са запечатали в умовете си и пазят в надежда и очакване за бъдещия свят. Поради тази причина те не прелюбодействат и не блудстват, не лъжесвидетелствуват, не присвояват залог, нито пожелават това, което не е тяхно. Те почитат баща си и майка си и показват благост на тези, които са им ближни; и когато те са съдии, съдят справедливо.

Те не почитат идоли (направени) по човешки образ; и каквото не желаят другите да правят на тях и те не правят на другите. Храна, принесена на идоли те не ядат, понеже са свети. Подтисниците си те примиряват и правят свои приятели; вършат добро на враговете си. Техните жени, о царю, са чисти и непохотливи, и дъщерите им са скромни; и техните мъже се пазят от всякакъв беззаконен съюз и от всяка нечистота с надеждата, че ще получат отплата в другия свят.

По-нататък ако един или друг от тях има роднини или деца, чрез любов към тях те ги убеждават да станат християни и когато направят това ги наричат "братя" без разлика. Те не почитат чужди богове и вървят по пътя си с пълна скромност и радост. Лъжа не се намира помежду им; те се обичат един друг. Те не отнемат имуществото на вдовиците и избавят сираците от тези, които са груби с тях. Този, който има, дава на този, който няма без да се хвали. Когато видят странник, те го приемат в домовете си и му се радват както на собствен брат; защото те не се наричат "братя" според плът, но братя по дух и в Бога.

Когато някой бедняк сред тях премине от този свят, всеки от тях, според възможностите си, му отдава внимание и внимава да не пропусне погребението му. Ако чуят, че някой от техните е в затвора или подтискан поради техния Месия, всички те ревностно служат на неговите нужди и ако е възможно да го откупят, те го освобождават. Ако сред тях има някой, който е беден и в нужда и ако нямат достатъчно храна, те постят два или три дена, за да могат да набавят нужната. Те пазят заповедите на своя Месия с голямо внимание, живеейки праведно и разумно както им е заповядал техният Господ.

Всяка сутрин и всеки час те благодарят и хвалят Бога за дълготърпението Му към тях; и за тяхната храна и питие те Му принасят благодарност. Ако някой свят човек сред тях премине от този свят, те се радват и благодарят на Бога; те придружават тялото му сякаш той се премества от едно място на друго някъде наблизо. Когато на някого от тях се роди дете, те благодарят на Бога; ако по-нататък се случи то да умре в детството си, те благодарят на Бога още повече както за някой, който си е отишъл от света без грехове. Но ако видят, че някой от тях умре в своята безбожност и грехове, за него те скърбят горчиво и се окайват като за един, който отива да посрещне погибел."

Източник: http://ziordanova.blogspot.ca/2011/11/blog-post_10.html