Прочетен: 3966 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2017 19:39
Съвсем наскоро беше националният празник на България - 3-ти март. Повечето хора се поздравяваха с "Честит празник, българи!", други казваха "Гордейте се, че сте българи!", "Да живее България!" и се стигаше до по-крайните националистически възгласи от типа "Смърт на турците!", "България за българите!" и др. подобни. Управляващите, както всяка друга година, държаха пламенни речи, гвардейците маршируваха, хората оставяха венци и се покланяха пред паметниците на незнайния войн или пред вечния огън.
За повечето хора по света, а днес особено в западните общества, родината т.е земята, в която сме се родили и израснали и от която вероятно са и нашите родители (макар не винаги) е била обект на поклонение през последните няколко хилядолетия още от появата на първите древни цивилизации. В предишен постинг вече разгледах проблема с вечния огън в памет на загиналите войни (вж. Произход на поклонението към мъртвите) затова тук няма да се повтарям. По-скоро искам да се спра на култа към родината и как той е опасен и нездрав за вярващите християни.
Първо, с какво точно се отъждествява "родината"? Парче земя, върху което обитава определен етнос със свой език, традиции и култура, и откъдето гради своята история. Интересното е, че един народ може през вековете да е обитавал различни земи и то на големи разстояния една от друга, но винаги те са били възприемани като неговата "родина".
Нека отбележим, че родината у почти всички народи се персонифицира и одушевява, сякаш е жива. Например, при руснаците "Матушка-Россия" се възприема като реално въплъщение на народа им. Французите пък наричат Франция "la mиre Patrie" и са готови да умрат за нея. Ние също казваме "Майка България", идеята е същата. Примерите са безброй. Друг вариант е родината да бъде наричана "земя на бащите/дедите ни" или "отечество" както е по-познато. Германските войници са умирали на фронта за техния Vaterland. А пък в някои от по-примитивните общества на Африка и Латинска Америка шаманите на племето са посвещавали новите членове като чрез специални ритуали са ги свързвали с духовете на предците, от които са черпели знание. Оттам следва и идеята за "земята на предците", откъдето по-късно се развива концепцията за родината в по-нови времена.
Предполагам вече сте се досетили накъде бия :) Идолопоклонство, точно така. Всичко, което отмества фокуса ни към Бог в духовен план, се превръща в идол. За повечето хора "Родината" се е превърнала в техен бог, на който те разчитат за живота си, за който скърбят или се радват, благославят или проклинат, гордеят се с или пък се срамуват от нея. Всъщност, бих казал, че "Родината" е един от най-големите и силни идоли в днешния свят и време. Хората са готови да умрат за родината си, за да я защитят, но не и за Бог. Хората пеят химни на родината си, но не и на Бог. Хората издигат и развяват знамена на родината си, но не и на Бог. Хората се гордеят, че са от еди-коя си страна (тяхната родина), но се срамуват ако са вярващи. Какво повече да говорим? Много често култът към родината се примесва и с верската идентичност, особено сред балканските националисти вкл. и българските. Те казват "Ако си истински българин, значи трябва да си православен". При сърбите е подобно. В Ирландия протестанти и католици се избиват от години заради това. В действителност, едното няма нищо общо с другото, защото култът към родината е плътски, бих казал демонски дори, докато вярата в Бога се дава от Духа.
Второ, усещането за принадлежност към дадена земя и даден народ поражда националното самосъзнание. Хората от малки биват промити да мислят, че поради етническия си произход, култура и история са по-различни, по-умни, по-значими, по-висши от другите или пък обратното - по-бедни, по-тъпи, по-низши, по-онеправдани и т.н. На практика, националната принадлежност, оказва се, е не по-малко илюзорна от представата за родината. Защото ако се замислим, хората сме еднакви навсякъде, с общ произход от Адам и Ева, а границите между държавите (тези отделни парчета земя) са съвсем условни. Те реално не съществуват. Те са само в нашите умове и наложени на географските карти, защото народите са ги приели и са се съгласили, че са верни.
В християнството обаче етническият произход и националната принадлежност на човека губят своята тежест и важност, защото това, което вече ни обединява е вярата в Помазаника Исус, нашия Господ и Син на Бог Отец. Ето какво казва ап. Павел в посланието си до галатяните по този въпрос:
Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание. Галатяни 3:26-29
Тук ясно се вижда, че всички разделителни граници между вярващите като пол, етнически произход и социален статус отпадат, оставяйки само вярата в Помазаника Исус. Авраам е баща на вярата и всеки вярващ е негово потомство по обещание, а не по плът, освен евреите. Освен това, знаем от Писанията, че църквата ще се събере от четирите краища на земята, вярващи от всяка раса, език и племе ще се съберат да преклонят глава пред живия Бог.
Нека не забравяме, че ние вярващите, след като сме се кръстили и повярвали сме това, което сме не благодарение на етническия си произход или родината си, а благодарени на Духа, който обитава в нас и ни променя.
Имах възможността да поживея в чужбина няколко години и с почуда видях, че и там хората по отношение на националната гордост, любов към родината, привързаността към култура са толкова заблудени, колкото и ние тук. Наистина показателно. Например, канадците слагат на стоките, произведени в Канада надпис "Proudly Canadian" (т.е С гордост канадско), гордеят се с бирата си, с природата си и куп други неща. Ние българите пък се гордеем с киселото мляко, сиренето, ракията и "имаме най-красивата природа на света". Заблуда след заблуда, но всеки народ възприема себе си съвсем субективно и на един външен наблюдател тези неща му изглеждат странни. Гордостта от родината, която често ни прави горделиви и надменни спрямо другите народи, всъщност не е богоугодна и даже е против братолюбието. Бог не гледа на лице, а на сърце. "Лице" не означава само чертите на лицето, това включва цялостния външен изглед на човека, вкл. цвета на кожата му, размерът и формата на тялото и т.н. В един още по-широк смисъл това включва и неговия етнически произход, който се отразява на това как човек изглежда понеже всеки етнос има специфични белези.
В момента по света може би има едва шепа хора вярващи, които заявяват: "Аз съм първо и преди всичко християнин и след това всичко останало - българин, китаец, американец, руснак, няма значение. Не се кланям на никоя държава, а само на моя Бог." Да се молим броят на тези хора да се увеличава, да падат граници, да се разрушават илюзиите на националната принадлежност, да се гради църквата по цял свят от всички и всякакви хора, за да подготвим пътя за идването на нашия Господ Исус Христос. Амин.
Изводът от всичко това: Ако сте вярващи, винаги помнете първата заповед:
Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от египетската земя, от дома на робството; да нямаш други богове, освен Мене. Не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащите наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост до хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. Изход 20:2-3, 5-6
С други думи, недейте да се кланяте и да служите на лъжливия идол на родината, служете и се кланяйте само на живия Бог и Той ще ви благослови. Сега е времето да се отречете и оставите идолопоклонството към родината, и да се покаете, защото Божието царство наближи и няма време за губене.
***
Източник: Авторски материал на pentecost. Може да бъде използван с разрешение от автора и посочен линк към статията. Благодаря.
Тагове:
Не може един християнин да се стреми към вечния небесен дом и в същото време да участва във войни и да убива хора или сам да стане зян заради едно парче земя и волята на няколко корумпирани политици. Никъде в Новия завет няма дори намек за патриотизъм или за издигане на някаква родина над Божието царство.
2. Пътят на Живота
3. Символ на Вярата - унитариански
4. Основните Истини
5. Източен Унитарианизъм
6. Един Бог и Един Господ
7. Отче наш - алтернативен
8. Покайни молитви
9. Исус Помазаника
10. Приеми Исус Помазаника
11. Приеми Святия Дух
12. Призоваване на Св. Дух
13. Кръщение в Святия Дух
14. Кръвта на Помазаника
15. Служба за Господна вечеря
16. Божествено Изцеление
17. Говорене на езици
18. Вяра и Благодат
19. Новорождението
20. Молитва за мир
21. Молитва за закрила
22. Молитва за извършилите аборт
23. Благославяне на България
24. ХРИСТИЯНСКИ ВРЪЗКИ