Прочетен: 2932 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.10.2016 21:08
Или oт неунищожение до вечен живот
Като вярващи християни, опирайки се на Библията, научаваме, че още от създаването на Адам и Ева, човешките създания винаги са имали някаква форма на общение с Бога. Най-директното и лично такова общение е било, разбира се, преди грехопадението, когато Адам и Бог са се разхождали заедно в градината на Едем ежедневно, общувайки помежду си приятелски-бащино-синовно. След проявеното непокорство от Ева (най-вече!) и Адам чрез нарушаването на заповедта да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото, и избирайки вместо това да послушат змията и да изпълнят нейната воля, хората прекъсват своето директно ходене "със" и "във" Божието присъствие, откъдето и настъпва духовната и физическа смърт. Оттам нататък започват опитите, най-вече от страна на Бог, това директно общение да бъде възстановено отново, та така чак до ден днешен. Оказва се, че това е бавен и продължителен процес, в който Бог съвсем последователно ни показва и дава конкретни стъпки и избори, които трябва да направим, за да се върнем при Него. За целта, Бог сключва с нас договори или завети, чрез които да се регламентират нашите взаимоотношения на различните етапи от развитието ни.
Ако внимателно четем Божието Слово, ще видим, че в човешката история на земята Бог е сключил четири завета с хората. Всеки следващ завет надгражда над предишния и го допълва, поради което може да ни се струва, че предният завет е бил отменен, но това не е така. А сега нека съвсем накратко разгледаме всеки един завет поотделно и след това обсъдим неговото значение.
1. Първият завет е сключен с Ной и неговите потомци след края на потопа. Тогава Бог обещава, че повече няма да има такива катаклизми, които да застрашат живота на земята, включително и хората, от пълно унищожение. Белег за този завет е дъгата.
Цитат: „Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята.“ Битие 9:11-13
Тълкуване: Дъгата, като се замислим, е всъщност седемте основни цвята на спектъра, които се получават при пречупването на бяла светлина през безцветна призма (водните пръски играят тази роля). А бялата светлина е символ на творческата Божия сила. Все пак, светът беше създаден чрез светлината, която Духът сътвори най-напред. Казано с други думи, дъгата е символ на творението и чрез нея Бог ни казва, че няма да унищожи творението си, от което земята и ние хората сме част.
2. Вторият завет Бог прави с бащата на вярата Авраам, когато му заявява, че той ще стане баща на много народи, а Йехова ще бъде Бог на потомството му (т.е вярващите) и те ще бъдат Негов (т.е Божи) народ. Белегът на този завет е обрязването на краекожието на плътта при мъжете (т.е пениса).
Цитат: „Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения. Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. “ Битие 17: 6-11
Тълкуване: Понеже тук се говори за плодовитост, възпроизводство и за създаване на народи , то този завет е свързан пряко с мъжкия пенис, който е най-скъпото за всеки мъж, това което определя неговата мъжественост и т.н. Напоследък в медицинските среди се направиха изследвания, които потвърждават, че при необрязани мъже с намалени оплодителни способности, обрязването значително помага този проблем да се отстрани. Очевидно, Бог това го е знаел още тогава и не случайно го е използвал.
3. Третият завет се осъществява между Бог и Мойсей, когато на планината Хорив на пророка са дадени двете каменни плочи с Божия закон за идните поколения да се учат на покорство и почит към Небесния Отец и на състрадателност и любов към ближния. Плочите са и белегът на този завет.
Цитат: „В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.“ 3 Царе 8:9
„Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите. Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив. Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес.“ Второзаконие 5:1-3
Тълкуване: Тъй като плочките са били каменни, а камъкът обикновено е символ на времева продължителност, а и знаем, че камък трудно се унищожава по естествен път, идеята тук е, че законът издялан върху камък ще бъде за вечни времена. Законът беше даден, за да се наследи земята и Божиите благословения, хората да живеят добре и дълго на земята, уповавайки се на Бог за всичко и приeмайки неговотo бащинство. Това е различно от вечния живот, до който се стига само чрез вяра в Божия Син и настъпва след възкресението на мъртвите като наследство на светиите.
След като изтича периодът от 40 години на странстване в пустинята, Бог отново затвърждава този завет с народа си на Моав, но не можем да го броим като отделен завет, тъй като чрез него просто се припомня на израилтяните да не се отклоняват от своя Бог и да не служат на чужди богове, защото това би нарушило завета им с Йехова и имената им изтрити от небето.
4. Четвъртият завет засега последен, е т.нар. Нов завет, който обещава вечен живот за всички, които повярват в Сина. Той е сключен чрез Христос, който официално го дава на учениците си по време на тайната вечеря преди смъртта и възкресението си. Този завет е осъществен чрез жертвата на Исус на кръста и затова той се представлява от плътта (хлябът) и кръвта (виното) на Божия Син и Помазаник, които ние вярващите християни приемаме в тайнството на Господната вечеря/Свето причастие.
Цитат: „Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.“ Йоан 6:53-56
Тълкуване: Понеже Исус е въплътеното Божие Слово, което слиза от небето т.е. идва от Отец, то и хлябът представлява именно плътта на Божието Слово, което е истинската храна за духа ни, за разлика от обикновения хляб, с който храним телата си. Всеки, който се храни с Божието Слово, ще наследи вечния живот. Кръвта, от своя страна, представлява самия живот т.е. Животодаравящия Божи Дъх, който поддържа всичко живо.
„Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение." Левит 17:11
Неслучайно книгите на Стария завет изобилстват с примери за значението и употребата на кръв, макар и животинска, но там тя е пре-образ така или иначе. А когато ядем плътта на Исус и пием кръвта му, се случват много неща с вярващия, но най-важното е, че тогава ние получаваме изобилно Исусхристовия живот и благодат, защото Божието Слово влиза и живее в нас, от което пък произтичат куп други неща, но те ще бъдат разгледани по-обширно в следващ постинг.
Какво се вижда на пръв прочит? Забелязваме една ясно очертана градация от завет до завет. Бог започва с обещанието за неунищожение, преминава през обещание за бащинство и водителство, после през даването на закона и накрая завършва с обещанието за вечен живот чрез Сина. Или представено по друг начин (отдолу-нагоре):
Доста последователно, нали?
Авторски материал на pentecost. Може да се използва с разрешение от автора и посочен линк към тази статия. Благодаря.
Тагове:
Какво премълчава Паисий за произхода на ...
Най - гнусният блогър за всички времена
:)))
2. Пътят на Живота
3. Символ на Вярата - унитариански
4. Основните Истини
5. Източен Унитарианизъм
6. Един Бог и Един Господ
7. Отче наш - алтернативен
8. Покайни молитви
9. Исус Помазаника
10. Приеми Исус Помазаника
11. Приеми Святия Дух
12. Призоваване на Св. Дух
13. Кръщение в Святия Дух
14. Кръвта на Помазаника
15. Служба за Господна вечеря
16. Божествено Изцеление
17. Говорене на езици
18. Вяра и Благодат
19. Новорождението
20. Молитва за мир
21. Молитва за закрила
22. Молитва за извършилите аборт
23. Благославяне на България
24. ХРИСТИЯНСКИ ВРЪЗКИ