Националният празник на България 3-ти март безспорно е най-значимият за страната ни и всеки родолюбив българин го почита по един или друг начин. Доказват го и ежегодните чествания на връх Шипка и други места.

Наистина, 500 години са много дълъг период от време. Подтисничеството на османските селджуки е било тежко и мъчително за всички народи на Балканите, спор няма. Проявената жестокост и насилие, пролятата кръв, опитите за ислямизиране - всичко това се е случило и оставило дълбоки следи в родовата народна памет. Тези неща не могат и не трябва да бъдат омаловажавани било от политици, било от обикновени хора.

Въпреки това, мнението ми на вярващ християнин е, че докато българите (и останалите балкански народи) не простят на турците за делата им и не се отърсят от омразата си към тях, нито Бог ще им прости и изцели тяхната болка, нито пък Светия Дух ще може да влезе, дори и да иска, в сърцата им, които сега са затворени за любовта му. Осъзнавам, че това е изключително трудно и болезнено за повечето от нас и не става от днес за утре. Това може да бъде един дълъг и мъчителен процес на очистване от омразата, но с Божия помощ ще стане, ако имаме волята за това. Какво правим ние обаче? Всяка година на 3-ти март се надъхваме със злоба и напомпване омразата си отново, ако случайно е поспаднала през годината. Ефектът от това е нулев, разбира се, тъй като не даваме никакъв шанс за покаяние от омразата, за прошка и за измолване от Бог на духовно изцеление от болката, натрупана с поколения.

Нека си припомним думите на нашия Господ Исус Христос, които да ни водят:

"Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения." Матей 5:14-15

"Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,  благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост." Лука 6:27-28

Дано с всяка изминала година честването на 3-ти март се отбелязва малко по-различно, с повече доброта, по-малко нездрав шовинизъм и по-малко омраза в сърцето.