Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2017 15:52 - АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА -ЛЮБИМИЯТ МОЙ РАЗКАЗ НА ВРАГОВЕТЕ МИ
Автор: sekirata Категория: Изкуство   
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 20.01 13:21


Та  думам ти, Петко, най големият си от братята си, не ги слушай, вземи болната си майка у вас. Жена ти е малко инат, но ще клекне. Мъж си, глава на семейството.

-То така ,бабо Гице, ама не съм само аз син на майка си. Пело и Перчо защо не я искат? Татко преди да се помине направи къщи и на трима ни, но тя защо продаде старата ни къща? Можеше да я даде на един от нас и той да я гледа.

-Стига де! Пак за пари , имоти. За резил станахте пред хората. Рождена майка ви е, отгледала ви е, как поне на един от вас не му увря акъла?! Добре, няма повече да те моля и не мисли, че го правя ,защото майка ти ми бе дружка от младини. Човек съм, Петко, човек с голямо Ч. Ти и братята ти сте едното нищо и тази работа няма да излезне  на добре, дано само не пострадат  и невинни хора.

Продължи пътя си, стана и студено и  разбра, че няма как през нощта да не завали сняг и време му беше. Духаше студен вятър и баба Гица бързаше да се прибере и да запали печката. Дръвца си беше посъбрала през лятото. По пътя видя каруцата на Петко с двата му вола, а в нея увита с парцаливи дрехи Стойна.

-Кво правиш тук в студа ма, Стойне?!

-Ами къде да ида? Пело ми каза, че есента съм била у тях и сега било ред на Перчо и Петко да ме подслонят. Петко ме държа два дни, скараха се със снахата и ме туриха в каруцата. Единият си крак не го усещам.

-Ма той добре те е подредил, нема що, но е уцелил улицата на брат си Пело. Чакай да викна на Пело да те прибере.

-Недей, мъри! Подключили са се, други хора ходиха да ги търсят, та и у Перчо.

Цвета тръгна да тропа по портите, но без файда, никой не отваряше. Прибра се, но сън не я ловеше. Едва дочака утрото-бяло и ледено. Зима беше вече дошла, много кучета и Цвета чуваше как вият и пригласят на женски вой, плач. Разбра, че това е Стойна, но първом не повярва, че са я оставили да нощува на улицата в студа. Извика няколко мъже и я докараха в къщи. Стойна беше много зле, но баба Гица се зае по бабешки да я свестява. За лекари и не помисляше. След няколко дни Стойна беше вече по добре, но не поиска да остане в чуждия дом. Тръгна пеша по домовете на синовете си да тропа, но никой не и отваряше. Така една сутрин Цвета чу викове на хора и разбра, че Стойна е намерана замръзнала пред прага на най големия си син Петко. Цяла нощ виела като куче, клела, докато млъкнала завинаги. Чужди хора погребаха Стойна, нито един от синовете и не дойде. И се започна. На връх Нова Година пламна къщата на Петко, изгоряха  жена му и двете му деца така както спят. Петко полудя и се обеси. Мина няма и месец, страшна болест събори първо Пело, а после жена му и детето му. Лекарите не можаха да ги спасят. Изпролети се и Перчо се надяваше него да прескочат клетвите на майка му, но……дойде чумата. Първо се започна от неговата къща. Цялото село си отиде. Остана  и досега пущинак. Цвета се усети и от по рано бе заминала при дъщерите си далече .

И сега всяка нощ в този пущинак се чува вой на кучета примесен с  воят и клетвите на старицата оставена от тримата си синове да умре, като куче навън в студената зима. А зимите в този край са ужасни.

проза ,авторово А.Х.Т.sekirata cekupama 30.08.2018  гр.Плевен


image


 ПРОКЛЯТИЕТО-ПРОЗА АВТОР АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА SEKIRATA CEKUPAMA

https://www.youtube.com/watch?v=qcd5CygTMnA
 

 








Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sekirata
Категория: Поезия
Прочетен: 5242352
Постинги: 6036
Коментари: 3232
Гласове: 28494
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031