Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: pentecost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 887310
Постинги: 142
Коментари: 313
Гласове: 413
Постинг
11.09.2013 06:21 - Исус Помазаника - Изцелител на човеците
Автор: pentecost Категория: Други   
Прочетен: 6144 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 04.01.2016 11:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

1. КЪМ ОНЕЗИ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ИЗЦЕЛЕНИЕ

Преди хората да могат да имат непоклатима вяра за изцелението на своите тела, те трябва да се освободят от цялата несигурност относно Божията воля по въпроса. Придобиването на вяра не може да надхвърли знанието за разкритата Божия воля т.е. преди да се опита да упражни вяра за изцеление, нужно е човек да знае това, което Писанията ясно поучават, (а именно,) че е точно толкова Божията воля да изцели тялото, както и да изцели душата. Проповедите в тази книга посочват и обясняват онези пасажи от Писанията, които завинаги ще разрешат този въпрос за вас. Само след като знаем, че Бог ни е обещал това, което търсим, цялата несигурност може да бъде премахната и непоколебимата вяра става възможна. Всяко едно от Неговите обещания са откровение за това, което Бог желае да направи за нас. Докато не знаем каква е Божията воля, няма нищо, върху което да положим вярата си.

Важно е умът на онези, които търсят изцеление да бъде “обновен” така, че да бъде доведен до хармония с Божия ум. Това е разкрито в Библията и е пояснено на следващите страници. Вярата за придобиването на Божиите обещани благословения е в резултат на знание и действие според Божието Слово (Римл. 10:17). Правилното умствено отношение или “обновеният ум” (Римл. 12:2) прави трайната, устойчива вяра възможна за всички.

Словото е семето

Исус каза: “Словото е семето” (вж. Лука 8:11). То е семето на божествения живот. Докато човек, търсещ изцеление, не получи увереност от Божието Слово, че е Божията воля да бъде изцелен, той се опитва да пожъне жетва, там където няма посято семе. Би било невъзможно за един фермер да има вяра за жетва преди да е бил сигурен, че семето е било посято.

Не е Божията воля да има жетва там, където няма посадено семе – без да се знае Божията воля и да се постъпва според нея. Исус каза: “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:32). Освобождението от болестта идва от познаването на истината. Бог не върши нищо без Своето Слово. “Той изпрати Словото Си и то ги изцели” са думите на Святия Дух (Пс. 107:20, превод на Фентън). “Всичките Му дела са извършени с вярност” (Пс. 33:4) към Неговите обещания.

За да може всеки един болен човек да знае, че е Божията воля да бъде изцелен, е необходимо “семето” да бъде посято в неговия ум и сърце. Словото не е посято, докато не го знаем и приемем и му се доверим. Нито един грешник не може да стане християнин, докато не знае, че е Божията воля да го спаси. Именно Божието Слово, посято и напоявано, на което твърдо се доверяваме, e това, което ще изцели душата и тялото. “Семето” трябва да остане насадено и постоянно напоявано, преди да може да произведе своята жетва.

За да каже човек: “Вярвам, че Господ може да ме изцели” преди да знае от Божието Слово, че Той желае да го изцели, е все едно един земеделец да каже: “Вярвам, че Бог може да ми даде реколта без никакво семе да е било посадено и напоявано”. Бог не може да спаси душата на никой човек, преди самият човек да знае Божията воля по въпроса. Спасението е чрез вяра – т.е. чрез доверяване на познатата Божия воля. Да бъдеш изцелен е да бъдеш спасен във физически смисъл.

Да се молиш за изцеление с разрушаващите вярата думи: “Ако е Твоята воля” не е засаждане на “семето”; това е разрушаване на семето. “Молитвата на вяра” (Яков 5:15), която изцелява болния, трябва да следва (не да предхожда) засяването на “семето” (Словото). Вярата се основава само на това.

Именно благовестието, както казва Святия Дух: “е Божия сила за спасение” (Рим.1:16) във всичките си фази, както физическа, така и духовна. Цялото/Пълното евангелие е за “всяко създание” (Марк 16:15) и за “всички народи” (Лука 24:47). Евангелието не оставя човек в несигурност да се моли с “ако е Твоята воля”; то му казва, каква е Божията воля. Думите на Святия Дух: “Той…болестите ни понесе” (Мат. 8:17) са точно толкова част от благовестието както и Неговите думи: “Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото” (1 Петр. 2:24).

Семето е безсилно докато не е посадено. Затова, мнозина вместо да казват: “Моли се за мен”, би трябвало първо да кажат: “Научи ме на Божието Слово, така че да мога интелигентно да съдействам за моето изцеление”. Ние трябва да знаем какви са благословенията от Голгота преди да можем да ги придобием чрез вяра. Давид определя точно: “Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести” (Пс. 103:3).

След като бъдем достатъчно просветлени, нашето отношение към болестта трябва да стане същото както отношението ни към греха. Нашата цел да имаме изцелено тяло трябва да бъде точно толкова ясна, колкото и да имаме изцелена душа. Не трябва да пренебрегваме нито една част от Евангелието. Нашият Заместник понесе както греховете ни, така и болестите ни, за да можем да бъдем избавени и от двете. Понасянето на греховете и болестите ни от Христос е със сигурност достатъчна причина да му се доверим сега за избавлението ни и от двете. Когато, в молитва, категорично предаваме на Бога прощението на нашите грехове, ние трябва да вярваме, от авторитета на Неговото Слово, че нашата молитва е чута. От нас се очаква да правим същото и когато се молим за изцеление.

Можем да бъдем достатъчно просветлени от обещанията на Бога като само/просто вярваме, че молитвата ни е чута, преди да сме преживели отговора (Марк 11:24). Следвайки това, заедно със спазването на Евреи 10:35-36, ние можем винаги да доведем реалното изпълнение, на което и да е божествено обещание. Божията воля е всеки християнин успешно да практикува Евреи 6:11-12.

Между времето, когато ние категорично предадем на Бога изцелението на нашето тяло и пълното ни изцеление, можем, и трябва да научим един от най-ценните уроци на нашия християнски живот. Този урок е как да спазваме Евреи 10:35-36. Само божествените обещания могат да направят вярата ни непоклатима. След като Йона се моли за милост, той не остави своята увереност, защото нямаше физическо доказателство, че е отговорено на молитвата му. Не, той държеше здраво своята увереност и предварително добави към нея жертвата на благодарност (Йона 2:9). В Евреи 13:15 Святия Дух ни заповядва да правим това “непрестанно”.

Божиите обещания извършват своите чудеса, докато виждаме и действаме въз основата на вечните реалности (Неговите обещания, Неговата вярност, и т.н.), като същевременно отказваме да бъдем повлияни от противоположните на тях временни неща. Бог винаги изпълнява Своите обещания, когато може да получи правилното съдействие. Той винаги ни приема и предприема нещо/поема отговорност за нас, когато спазваме Марк 11:24 и Евреи 10:35-36.
“Ще го наситя с дългоденствие” е Божие обещание, което трябва да бъде придобито от всеки (Пс. 91:16).

2. ИСУС ИЗКУПИ ЛИ НИ ОТ НАШИТЕ БОЛЕСТИ, КОГАТО ПЛАТИ ЗА ГРЕХОВЕТЕ НИ?

Преди да отговоря на горния въпрос с Божието Слово, приканвам те да обърнеш внимание на някои факти, поучавани в Писанията, които имат връзка с темата.

Писанията заявяват в Римляни 5:12, че: “Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта”. Тук ясно се заявява, че смъртта влезе в света чрез грях. Следователно, очевидно е, че болестта, която е зараждаща се смърт, навлезе в света чрез грях. Тъй като болестта влезе чрез грях, нейния истински лек трябва да бъде намерен в изкуплението на Христа. Дяволът е този, който угнетява (Д. А. 10:38), затова, когато природата не се справи, то каква сила може да отстрани болестта, освен силата на Божия Син?

Щом като болестта е напреднала отвъд силата на природата да възстановява, тя ще завърши със смърт във всички случаи, освен, ако не се премахне чрез Божията сила. Всички честни лекари ще признаят това, защото те твърдят, че имат силата само да съдействат на природата, но не и да изцеляват. В този случай, всичко, което би попречило на Божията сила като така добавя на природата, би направило възстановяването невъзможно. Затова, Яков казва: “Изповядайте един на друг греховете си … за да оздравеете” (Яков 5:16), с което има предвид, че в противен случай не можете да бъдете изцелени.

Когато болестта е напреднала отвъд силата на природата, нито природата, нито лекарят, нито дори молитвата могат да спасят страдалеца, докато той не изповяда своите грехове и ако Бог, поради някаква суверенна Негова цел, не отстрани болестта. Тъй като болестта е част от проклятието, нейния истински лек трябва да бъде кръстът. Кой може да премахне проклятието, освен Бог, и как може Бог праведно да направи това, освен чрез заместване? Библията учи, както един автор се изразява, че болестта е физическото наказание за беззаконието. Тъй като Христос понесе в тялото Си всички наши физически немощи, които са следствие от греха, следователно телата ни са юридически освободени от болестта. Чрез Христовото изкупление ние всички можем да имаме, като част от “залога за нашето наследство” (Еф. 1:14), “и животът на Исус…да се яви в нашата смъртна плът” (2 Кор. 4:11). Това допълва и подпомага природата, докато нашата работа е завършена. По същия начин, по който можем да получим “първите плодове” (Римл. 8:23) на нашето духовно спасение, можем да получим и “първите плодове” на нашето физическо спасение.

Сега, да се върнем към въпроса: Исус изкупи ли ни от нашите болести, когато плати за греховете ни? Ако, както някои поучават, изцелението не е част от/не е включено в Изкуплението, защо се даваха навсякъде из Стария Завет предобрази на Изкуплението във връзка с физическото изцеление? В дванадесета глава на Изход, защо се изискваше от израилтяните да ядат плътта на пасхалното агне за физическа сила, ако ние също не можем да получим физически живот или сила от Христос? Павел казва, че Христос е “нашата Пасха, заклан (жертван, KJV) за нас” (1 Кор. 5:7). Седемстотин шестдесет и пет години след въвеждането на Пасхата, четем във 2 Летописи 30:20, че “ГОСПОД послуша Езекия и опрости (изцели, KJV) народа”, когато спазиха Пасхата. Павел, в 1 Коринтяни 11:29-30, казва, че неуспехът на коринтяните правилно да “оценят тялото” (превод на Уеймаут) на “Христос, нашата Пасха” е причината мнозина от тях да са „слаби и болнави“ (ст.30).

Господната трапеза е повече от тайнство, защото ние можем да участваме в Христос, докато участваме в символите на Неговата смърт и произтичащите от нея благословения/ползи. В Христос има както физически, така и духовен живот. Със сигурност няма по-добро време да се възползваме от привилегията да имаме “и животът на Исус…да се яви в нашата смъртна плът” (2 Кор. 4:11).

Кръстът е съвършено лекарство за целия човек

Исус отиде на кръста дух, душа и тяло, за да изкупи човека дух, душа и тяло. Следователно кръстът е центърът на плана за спасение на човека в дух, душа и тяло. Всяка форма на болест и заболяване, познато на човека, бяха включени и много от тях даже са споменати специално в “проклятието на закона” (Втор. 28:15-62, и други стихове). В Галатяни 3:13, ние имаме положителното твърдение, че: “Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано проклет всеки, който виси на дърво”. Какво по-просто изявление бихме могли да имаме, от това, че Христос, който беше роден под закона, за да ни изкупи, понесе неговото проклятие, и така, наистина ни изкупи от всички болести и немощи. Следователно, Той ни изкупи от следните болести, определени точно във Второзаконие: охтика (туберкулоза) (ст. 22), “треска” (ст. 22), “огница (възпаление)” (ст. 22), “египетския струпей” (ст. 27), “кръвотечения” (ст. 27), “краста” (ст. 27), “сърбеж” (ст. 27), “лудост” (умопомрачение) (ст. 28), “слепота” (ст.28), “язви” (ст. 59), “всичките египетски болести” (ст. 60), “още и всяка болест и всяка напаст, които не са написани в книгата на този закон” (ст. 61). Това може да включва рак, грип, заушки, дребна шарка и всяка друга модерна болест. Ако Христос ни е изкупил от проклятието на закона, а болестта е включена в проклятието, тогава Той със сигурност ни е изкупил от болестите.

Изкуплението е синоним на Голгота

Изкуплението е синоним на Голгота. Следователно, ние сме изкупени от всяко проклятие в тяло, душа и дух, единствено чрез Христовото изкупление. Тъй като болестта е част от проклятието, как би могъл Бог праведно/справедливо да премахне тази част от проклятието, чрез изцелението на болните, без първо да ни изкупи от него? И отново, тъй като “Христос ни изкупи от проклятието на закона” (Гал. 3:13), как може Бог да ни оправдае и в същото време да изисква от нас да останем под проклятието на закона? Апостол Павел казва: “вие не сте под закон, а под благодат” (Рим. 6:14). Накратко, защо би трябвало някой да остава под проклятието на закона, като самият той не е под закон? Да направим така, би било същото, като да сложим някого в доживотен затвор, след като бил доказан невинен и съда е отхвърлил обвинението за убийство.

Павел заявява, в Послание до Римляните, третата глава, че “Бог постави [Христос] за умилостивение (ст. 25)…за да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса” (ст. 26). С други думи, ако не беше Изкуплението, Бог щеше да бъде неправеден в оправдаването на грешника. Подобно, Той би бил неправеден в изцелението на болните, без първо да ги е изкупил от болестта. Самият факт, че Бог някога е изцелил някого, е за мен най-доброто доказателство, че изцелението е промислено чрез Изкуплението. Ако изцелението не беше включено за всички в Изкуплението, как тогава всички хора в множествата получиха своето изцеление от Христос, ако Бог не беше го включил? “Той ги изцели всички” (Мат. 12:15).

3. ИЗЦЕЛЕНИЕТО ЗА ВСИЧКИ ЛИ Е?

Все още ли е Божията воля, както в миналото, Бог да изцели всички, които имат нужда от изцеление, и да изпълни числото на дните им?

Най-голямата бариера за вярата на мнозина, търсещи физическо изцеление в наши дни е несигурността в умовете им, дали е Божията воля Бог да изцели всички. Почти всички знаят, че Бог наистина изцелява някои, но има много неща в модерната теология, които държат хората далеч от знанието на това, което Библията ясно поучава – че изцелението е осигурено за всички. Невъзможно е смело да искаме, чрез вяра, някое благословение, за което не сме сигурни, че Бог ни дава. Божията сила може да бъде изисквана само там, където Божията воля е известна.

Почти би било невъзможно да накарате един грешник да “повярва и се оправдае” (Римл. 10:10), преди напълно да сте го убедили, че е волята на Бога да го спаси. Вярата започва там, където Божията воля е позната. Ако е Божията воля да изцери само някои, от онези които се нуждаят от изцеление, тогава нито един човек няма каквато и да е основа, за да повярва, освен ако няма специално откровение, че е между облагодетелстваните. Вярата трябва да почива само върху Божията воля, а не върху нашите желания или копнежи. Присвояващата вяра не е да вярваш, че Бог може, но, че Бог желае. Поради незнанието си, че това е изкупителна привилегия за всички, повечето хора в наше време, когато търсят изцеление добавят към своята молитва и фразата: “Ако е Твоята воля.“

Коригирана теология

Между всички онези, които са търсили изцеление от Христос по време на земното Му служение, четем само за един, който е имал такъв вид теология. Това беше прокаженият, който каза: “Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш”. Първото нещо, което Христос направи беше да поправи неговата теология, като му каза: “Искам, бъди очистен”. Когато Христос каза: “Искам” това анулира неговото “ако”. Самият факт, че Той желае, увеличи вярата му, че Христос може да го изцели. Теологията на този прокажен, преди Христос да го просветли, е почти универсална днес, защото тази част от Евангелието толкова рядко и толкова частично се проповядва.

Ние виждаме от почти всеки възможен ъгъл на Писанията, че няма доктрина по-ясно поучавана от тази, че е Божията воля да изцели всички, които се нуждаят от изцеление, така че да могат да изпълнят числото на дните си според Неговото обещание. Разбира се, имаме предвид всички, които са правилно поучавани и изпълняват условията, установени в Словото. Сега чувам някой да казва: “Ако изцелението е за всички, тогава ние никога няма да умрем”. Защо не? Божественото изцеление не се простира по далеч от Божиите обещания.

Източник: Подбрани откъси от книгата Christ The Healer by F.F. Bosworth. Цялата книга на български език със заглавие „Христос, Изцелителят“ от Ф. Ф. Бозуърт можете да прочетете и изтеглите от  ТУК




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене