ВЯРА И БЛАГОДАТ

 "Така че както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Христос, нашия Господ".
Римл 5:21

Нашето спасение идва като дар от Божията благодат, но може да стане действителност само когато човек откликне с вяра. За да разберем процеса на спасение, трябва да разберем тези две понятия.

I. СПАСИТЕЛНА ВЯРА. Вярата в Исус Христос е единственото Божие условие за спасение. Вярата не е само изповед на Христос, но и действие, което произлиза от сърцето на вярващия, който се стреми да следва Христос като Господ и Спасител (ср. Мат 4:19; 16:24; Лука 9:23-25; Йоан 10:4, 27; 12:26; Откр. 14:4)

1) Новозаветното разбиране за вяра включва четири главни елемента:

а) Вярата означава твърда увереност и доверие в разпънатия и възкръснал Христос като наш личен Господ и Спасител. Това включва вярване с цялото ни сърце (Римл 6:17; Еф 6:6; Евр 10:22), отказване от нашите желания и всецяло предаване на Исус Христос, такъв, какъвто е разкрит в НЗ.

б) Вярата включва покаяние – отвръщане от греха с истинско разкаяние
(ДА 17:30; 2Кор 7:10) и обръщане към Бога чрез Христос.
Спасителната вяра е винаги покайваща се вяра (ДА 2:37-38).

в) Вярата включва покорство на Христос и Неговото Слово като начин на живот, вдъхновен от нашата вяра, от нашата благодарност към Бога и от обновяващото действие на Духа (Йоан 3:3-6; 14:15, 21-24; Евр. 5:8-9). Следователно, вярата и покорството вървят ръка за ръка (ср. Римл. 16:26).
Спасителна вяра без посвещение за освещение е невалидна и невъзможна.

г) Вярата включва искрено, лично посвещение и привързаност към Исус Христос, които се изразяват в доверие, любов, благодарност и вярност. Вярата в действителност не може да бъде отделена от любовта. Тя е лично жертване и себепредаване, насочено към Христос (ср. Мат 22:37; Йоан 21:15-17; ДА 8:37; Римл 6:17; Гал 2:20; Еф 6:6; 1Пет 1:8).

2) Вярата в Исус като Господ и Спасител е както еднократно действие, така и продължително отношение, което трябва да расте и да се утвърждава. Тъй като вярваме в конкретна личност, която умря за нас (Римл 4:25; 8:32; 1Сол 5:9-10), нашата вяра трябва да расте (Римл.4:20; 2 Сол 1:3; 1Пет 1:3-9). Доверието и покорството преминават във вярност (Римл 14:8; 2Кор 5:15). Верността и посвещението преминават в дълбока лична връзка и любов към Господ Исус Христос (Фил 1:21; 3:8-10). Тази вяра в Христос ни довежда до ново взаимоотношение с Бога и ни избавя от Неговия гняв (Римл. 1:18, 8:1). В следствие на това ново взаимоотношение ние ставаме мъртви към греха (Римл 6:1-18) и Святият Дух идва да живее в нас (Гал 3:5; 4:6).

II. БЛАГОДАТ. В Стария Завет Бог се разкрива като Бог на благодатта, който показва любов към Своя народ, не защото те заслужават, а поради Неговото желание да бъде верен на обещанията, дадени на Авраам, Исаак и Яков. Новозаветните автори продължават тази тема. Благодатта е Божието присъствие и любов чрез Исус Христос, дадена на вярващите чрез Святия Дух, даряваща милост, прошка, желание и сила за извършване на Божията воля (Йоан 3:16; 1Кор 15;10; Фил 2:13; 1Тим 1:15-16).

1) Бог дава благодат (1Кор 1:4) на невярващите, за да могат да повярват в Господ Исус Христос (Еф 2:8-9; Тит 2:11; 3:4).

2) Бог дава благодат на вярващите, за да бъдат „освободени от греха“ (Римл. 6:20, 22), доброволно да извършват Божията воля (Фил 2:13; Тит 2:11-12), да се молят, да израстват в Христос (2 Пет 3:18) и да свидетелстват за Христос (ДА 4:33; 11:23).

3) Божията благодат трябва да бъде желана и старателно търсена (Евр 4:16).
Някои от начините, по които Божията благодат се получава са:
- изучаване и покорство на Свещеното Писание (Йоан 15:1-11; 20:31; 2 Тим 3:15)
- чуване на благовестието (Лука 24:47; ДА 1:8; Римл. 1:16; 1Кор 1:17-18)
- молитва (Евр. 4:16; Юда 1:20)
- постене (Мат 4:2; 6:16)
- поклонение на Христос (Кол 3:16)
- ежедневно изпълване със Святия Дух (Еф. 5:18)
- участие в Господната трапеза (ДА 2:42)

4) Божията благодат може да бъде възпряна (Евр. 12:15), получена напразно (2Кор 6:1), угасена (1Сол 5:19), отхвърлена (Гал 2:21) и изоставена от вярващия (Гал 5:4).

Източник: „Библия Пълноценен живот в Святия Дух“, ББД 2002

Здравей, vandela007,

Благодаря ти за коментара!
Разбира се, че вярата и благодатта не са само за петдесятниците, а за всички вярващи. Просто тук се обяснява как стоят нещата от гледна точка на петдесятничеството. Препоръчвам ти да прочетеш другия ми пост за Петте стълба на Протестантството, да видиш кои са общите неща за почти всички евангелски деноминации.

Посвещение на Бог! Почитане на Христос- учителя! "Вярата включва искрено, лично посвещение и привързаност към Исус Христос, които се изразяват в доверие, любов, благодарност и вярност. Вярата в действителност не може да бъде отделена от любовта. Тя е лично жертване и себепредаване, насочено към Христос"